Приказка за самотния вълк

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Приказка за самотния вълк

Вървял един ден вълкът през гората и си мислел колко е самотен. Ето, Червената шапчица си имала майка, баба и ловец. Трите прасенца си били братчета. Козата си имала седем козлета, а седемте козлета си имали коза. Само той бил сам и никого си нямал.
Решил вълкът да отиде при Червената шапчица, и да я помоли да живее при нея.
Речено - сторено.
Отишъл вълкът в дома на Червената шапчица. Седнали той, тя и майка и, да обсъдят положението. След кратък размисъл майката казала:
- Ще те приемем с радост. А и това много ще улесни положението в гората. Но ти ще трябва поне да помагаш в къщата.
Вълкът се съгласил.
Заживяли си тримата в мир и съгласие. Вълкът перял, чистел, готвел, майката ходела по магазините, а Червената шапчица носела храна на баба си.
Усладила и се на бабата манджата на вълка, и решила да се премести при тях - хем топло да яде, хем Червената шапчица да не се разкарва всеки ден.
Ловецът, като видял, че няма кого да гони, излязъл в неплатен отпуск, и дошъл да живее с тях.
В гората се възцарило блажено спокойствие. Вълкът готвел, перял, чистел всеки ден къщата и пушката, разхождал кучетата на ловеца, а майката, бабата и Червената шапчица ходели по магазините да клюкарстват, и на връщане събирали ловеца от кръчмите.
Един ден пристигнала козата със седемте козлета, и предложила бартер - да я приемат в комуната срещу топло мляко всеки ден.Така към задълженията на вълка се прибавило гледане на козлета, когато тя е на пазар, и пазаруване, когато тя е в къщи.
Разчуло се в гората за щастливото семейство, и ето че пред вратата цъфнали трите прасенца, ухилени до уши, с цветя за майката. Трогната от вниманието, тя веднага ги поканила.
Трите прасенца отишли в кухнята да се представят на вълка като нови пансионери. В това време вълкът готвел, с вързана за опашката четка чистел от прах, а с левия си крак люлеел седемте козлета в люлката.
- Мили Вълчо, - почнали прасенцата, - т.к. знаем колко много се грижиш за всички, ние няма да те натоварваме допълнително. Ще те помолим само да чистиш кочинката ни от време на време - 2-3 пъти седмично.
Вълкът замрял с крак във въздуха, и ръка над тенджерата. Извърнал се бавно към тях и ги погледнал с огромни очи, в които бавно се зараждало безумието.
Пуснал лъжицата, свалил четката от опашката си, прибрал крак от люлката( седемте козлета веднага ревнали в един глас), избърсал ръце в престилката, окачил я внимателно на пирончето зад вратата, и тръгнал по пътя към гората.
Отново сам.
Всъщност не.
Кучетата на ловеца много го били харесали. Вълкът ги разхождал и ги хранел, но също им говорел, галел ги и ги решел. Затова те тръгнали след него, намерили го в дълбините на гората, и единодушно го избрали за водач на глутницата.
И късно през нощта, на фона на огромната луна се открояват силуетите на вълка и неговата глутница, а щастливият им вой пронизва смълчаната гора.

Автор: Инна Бранева

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите