Лентяйдокрай Мързеланово

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Лентяйдокрай Мързеланово

Имало едно време, в едно далечно царство, наречено Лентяйдокрай Мързеланово един голям и приказен замък. Той бил висок 25 метра и целият бил покрит със злато, та затова не е чудно, дето поданиците му вярвали, че и в съседното царство може да се види разкоша му. А какво да се види наистина имало! Освен внушителна си височина и златно покритие, замъкът и отвътре бил за чудо и приказ - той бил застлан с най-красивите персийски килими, пердетата били с втъкани златно-сребърни нишки, а таваните били изрисувани от най-видните майстори по целия свят. Най-внушителна в двореца обаче била царската кула - част от западното му крило. Тя цялата била излята от злато и с инкрустирани в нея диамантени камъни. От нея царят приветствал поданиците си на големите празници, от тук се обявявали годежите и браковете на царското семейство; от кулата поданиците на царството за първи път били видели новородената царската дъщеря. ...
Чудният царски палат бил дом за царя, царицата, тяхната дъщеря - Мариела и мнoгoбройната им прислуга. Царското семейството живеело охолно и щастливо и никаква сянка на тревога или смут не падала върху двореца. Царят по цял ден свирел на тромбон и понеже никак не обичал да го занимават с царските дела, бил възложил цялото управление на първия си министър. Той впрочем също бил много ленив и сигурно никак нямаше да му е лесно да се справя с повереното му управление, ако то не било толкова лесно… А лесно било защото в царството всичко вървяло сякаш от само себе си. Поданиците били мързеливи като царя си и почти не работели, но въпреки това благата в Лентяйдокрай Мързеланово се множали от ден на ден! ...
...Понеже царят, първият му министър, а и поданиците били лениви хора, те никак нямали желание да воюват със съседните царства. Ето защо винаги имало мир, който пък предразполагал за още по-голямото мързелуване на всички. И то не само на хората! Дори животните в Лентяйдокрай Мързеланово се прозявали по цял ден и не вършели нищо!… Петелът например обявявал началото на деня едва на пладне, рибите в езерото не плували, ами си стояли по повърхността на водата (и затова на поданиците на царството им било толкова лесно да ги ловят), зайците не бягали от лисиците, ама и последните не хуквали да ги гонят, а се задоволявали да се хранят с листа и с каквото друго намерят. Работа не вършели и кучетата, които вместо да пазят дома, безгрижно простирали лапи пред портите му; птиците пък не свивали гнезда, а спяли, където завърнат и най-често в лапите на някое добро куче.
Може би най-мързелива в Лентяйдокрай Мързеланово била царската дъщеря Мариела. Нейното любимо занимание било да се излежава в балдахиновото си легло и да гали коремчето на царския котак – Петър, който огласял стаята на младата принцеса със силно мъркане.
И тъй цялото царство щастливо си мързелувало и сигурно щеше да продължи все така да си живее, ако не се беше случило следното събитие.
Било юлски ден, някъде около пладне (за туй можело да се съди по слабите крякания на едва-що събудилия се петел), когато на главния площад влетял млад конник. Той бил наметнат с бяла пелерина, а краката му били обути в черни ботуши. Конникът галопирал из площада няколко минути, докато най-накрая спрял и силно дръпнал юздите на коня си. После той с пъргаво движение се озовал на краката си, потупал по гърба коня си и се поклонил на тълпата, която вече се събирала около него. Всички могли да видят, че конникът, който така ненадейно раздигнал малки и големи с шумното си пристигане, бил хубав момък на около 20 – 23 години, с руси бакенбарди и големи сини очи, светещи от момчешка жизнерадостност. После – това по-късно хората щели да разказват по между си – той се обърнал към стоящия до него дядо и му рекъл:
-Привет, дядо! Пристигам в туй царство от много далече невяста да си търся! Аз съм знатният принц Огнян- царската стрела и имам много богатства! Много са и поданици в моето царство, та всяка девойка ще поиска да ми стане жена! Ама аз искам сам да си я избера! Да е най-хубава, най-умна и най-трудолюбива! Кажи къде е най-високото място на това царство, където мога да се кача и да обявя кой съм, от де съм и за какво съм дошъл, та всички да ме чуят.
Дядото погледнал момъка учудено и като го измерил с поглед от глава до пети, казал:
-Абе, момче, каква невяста си дошъл да търсиш в туй царство? Тъй като те гледам – млад, силен и енергичен - не си за нашите булки!… Или ти не знаеш, че си попаднал в Лентяйдокрай Мързеланово? – царството с най-мързеливите девойки и най-ленивите ергени… Върви да си търсиш щастието другаде!
- Знам, дядо, кое е царството ви… ама това не ме спира! Ако булките ви са мързеливи, аз знам как да им прокудя мързела, ако ергените ви са лениви, аз ще ги накарам да хвърчат на конете си, когато са с мене!
Дядото го гледал недоверчиво, понеже той бил прекарал целия си живот в Лентяйдокрай Мързеланово и знаел, че хората му не могат да бъдат разбудени, пък ако ще и от най-буйната кръв. Но вече почвал да се уморява, а и нямал никакво желание да прекарва следобеда в безкраен спор с младежа, затова, като повдигнал тояжката си, му посочил с нея царския дворец и рекъл:
-Ето там ще идеш! Ще почукаш на портата на двореца и ще помолиш за среща с царя. Той няма да се срещне с тебе, понеже не обича да прави друго освен да свири на тромбон, но щом си принц, министърът ще ти обърне внимание. Като започнете да говорите, ти не влизай в излишни подробности, че министърът е от първите мързелановци в царството и може да заспи насред разговора ви. Кажи му само за какво си дошъл и, ако имаш късмет, той ще те пусне на върха на царската кула. От там, като се провикнеш, всички девойки в туй царство ще те чуят… че и в съседното даже!
-Благодаря ти, дядо – рекъл принца, поклонил се и се метнал на коня си, за да изчезне сред облак прах пред очите на събралите се жители, които никога не били виждали толкоз луд човек, така безжалостно разсипващ енергията си... Не само, че принцът е луд, шушукали те помежду си, но и конят му! “Видяхте ли как цвилеше туй животно!!! И как само бяха потни хълбоците му. Странни хора са чужденците!” – заключили накрая жителите на Лентяйдокрай Мързеланово. И после, уморени от вълненията на деня, те се прибрали по къщите си, за да прекарат следобеда в лека дрямка.
Малко по-късно всички вече били в леглата си и единствен дядото все още се тътрузил към дома си. Тогава на площада пристигнал друг непознат конник. Този – новият - бил хубав чернокос момък, пак някъде около двадесетте години, но далеч не бил тъй “бесен” като принца. Той гледал с отпуснат поглед наоколо си, по челото му се стичала пот и по всичко личало, че е много уморен и с радост би си подремнал някъде.
-Хей, дядо – обърнал се новодошлият към провлачващия тояжката си старец – да е идвал насам един принц? Такъв един рус, синеокок, много пъргав... Аз съм неговия слуга Алексей – Търтея, но изостанах по пътя, та сега бързам да го настигна...
-Ааа, принца ли? Много странно момче! Беше тука, до мене, преди има – няма половин час... нещо невеста си търсел... пратих го към царския дворец, дето е ейй – там, на един хвърлей разстояние (и посочил с тояжката си и на слугата къде е дворецът)...
-Благодаря ти, дядо! Жив и здрав да си!...
И, като му махнал за сбогом, той пришпорил коня си и се понесъл в лек галоп.
През това същото време, по което принцът пристигнал в Лентяйдокрай Мързеланово в двореца се случвали следните неща... В просторната и ухаеща на цветя спалня царицата блажено си похърквала, нехаейки за хубавия юлски ден и за весело напичащото слънце. Същото правела и принцеса Мариела – тя се била сгушила до своя любим Петърчо и блажено мързелувала! От царската фамилия единствено царят все още не се бил предал на лятната умора и огласял двореца със своя тромбон. И сигурно точно заради силните звуци, които произвеждал, никoй от двореца не разбрал, че непознат принц е дошъл в тяхното царство. Затова учудването им било голямо, когато чули, че на портата се чука настоятелно.
-Отворете, отворете! Гост ви идва от далече! – кънтял силен мъжки глас из зад нея.
Царските двери били отворени от уморен придворен с големи и подпухнали очи, който запитал Огнян – царската стрела от де идва и какво е дошъл да търси в двореца. Принцът и на него обяснил, че е тук , за да си вземе невяста, а бил чувал, че в Лентяйдокрай Мързеланово са едни от най-хубавите булки...
-Че са хубави нашите девойки, хубави са – съгласил се придворният – ама ги мързи да се женят!... Пък и честно да ти кажа, и нас ни мързи да вдигаме сватби!
-Аз туй мога да го променя – заявил самоуверено принцът – обаче първо трябва да говоря с твоя господар! Кажи му, че знатен принц е дошъл от далече и моли за аудиенция!
Както предрекъл дядото, царят отказал да се срещне с непознатия и натоварил с това първия си министър. Последният внимателно изслушал думите на младежа и после му рекъл:
-Гледам те, свястно момче изглеждаш и затуй съм склонен да ти съдействам. Ако искаш, аз тоз час ще повикам принцесата да разговаряте... харесате ли се, вземай я! И без друго вече е дошло време да я женим...
Точно тогава отново се чуло тропане по царската порта. Това бил слугата на принца, който вече изпитвал такава умора от изминатия път, че чак се олюлявал на прага. Със свръх усилия на волята си, той се овладял
и поздравил своя господар, извинявайки се за закъснението. Принцът бил с добро сърце и веднага му простил, като дори помолил първия министър да даде стая на неговия слуга, където той да си почине.
И, докато слугата си почивал, а принцът неспокоен правел тегел след тегел на приемната зала, министърът отишъл да разговаря с Мариела. Като чула, че в двореца е дошъл кандидат за нейната ръка, тя много се зарадвала, обаче същевременно изпитала страшна досата. “Ама това – мислила си тя – означава, че сега трябва да се приготвям, да се обличам... и, ако принцът ме хареса, ще трябва да мина и през данданията на сватбата! Но, уви, няма как да се мине без това усилие, тъй че по-добре нека да е по-рано...”
След около час тя вече била при принца. Още щом я видял, той страшно я харесал. Срещу него седяла бяла и пухкава девойка с ясно сини очи, розови бузи и дълги клепки. Същевременно, понеже принцесата вече почвала да се уморява от дългото седене на крака, тя първа започнала разговора:
-Значи ти си принц и си дошъл от далече, за да си търсиш съпруга?
-Да, точно тъй! И като те гледам колко си хубава, мисля че точно тебе съм търсил досега...
-Хммм...- прокашляла се срамежливо принцесата – добре, може и да те взема, ама зависи как ще ми отговориш на няколко въпроса...
-Давай, да ги чуем – казъл нетърпеливо принцът...
-Добрее.. Ти по колко часа спиш на ден? Повече или по-малко от 16?
-Е, по-малко, разбира се – рекъл принцът и се засмял ...
-А приказки знаеш ли да разказваш?
-Приказки ли? Не, приказки, незнам... Но съм бил на война и мога да ти разкажа всякакви страшни истории...
-Добре, де... а на арфа можеш ли да свириш?
-Амии.. не, не мога...
-И сигурно и фокуси не правиш...
-Не – признал си принцът – и фокуси не правя...
-Ами, тогава не мога да те взема за съпруг! – отсякла с категоричност в гласа принцесата - Трябва да си търсиш другаде невяста!
И после се обърнала с досада и се отправила с бавна крачка към покоите си... Принцът щял да я спира, но бил тъй сащисан от отказа й, че седял насред приемната като тряснат с мокър парцал и не знаел какво да каже. Тогава влязъл първият министър и го попитал как е минало. Принцът му разказал всичко и добавил, че би желал да бъде допуснат и до кулата, за да направи предложение на останалите девойки на Лентяйдокрай Мързеланово... Както вече ви казах, първият министър симпатизирал на принца, та го завел в кулата, откъдето Огнян – царската стрела призовал всички девойки, които го чуват да дойдат и да се срещнат с него, защото той е тука, за да “си избере съпруга”... Направил своето изявление, принцът се смъкнал от кулата и зачакал. Чакал ден, чакал два, три... но ни една девойка не се отзовала. На десетия ден буйната кръв на принца цялата кипяла и той се сбогувал с министъра, като казал, че отива в друго царство да си търси щастието.
Обаче какво било станало с неговия слуга? Погълнат от чакането, принцът напълно бил забравил за него и тъй не се случило веднъж да го потърси в 10-дневната си визита в Лентяйдокрай Мързеланово. Алексей – Търтея пък бил заспал такъв сладък сън след уморителния път, че като да нямало сила, която да го измъкне от приятната му почивка. На единадесетия ден, той най-накрая се събудил и се смъкнал към царката трапезария, защото чувствал силен глад. И ето, че там се натъкнал на принцесата, която ровичкала хладилника с чорлава от съня глава.
-Кой си ти? – попитала го тя, докато дъвчела едно пилешко бутче...
-Аз съм Алексей – Търтея... слуга съм на принц Огнян – царската стрела...
-Ааа, знам го тоз принц! Той искаше съпруг да ми става... ама ни приказки знае, ни на арфа свири...
-Аз не се учудвам, че те е искал за жена, защото ти си много хубава... Ако не бях обикновен слуга и аз бих те помолил да се омъжиш за мене!
-Тъй ли? – попитала развеселена принцесата , на която Алексей страшно й се нравел – Може пък и да те взема! Я, кажи, ти по колко часа спиш? Повече от 16, или по-малко?
-Хаха! – засмял се Алексей – не по часове...с дни спя аз! Ужасно съм мързелив и принцът за туй все ме гълчи...
-А приказки знаеш ли - попитала много доволната от първия отговор принцеса;
-Приказки знам всякакви! – и за принцеси като тебе, и за омагьосани земи, и за пирати...
-А на арфа свириш ли?
-Е, мога да свиря, ако туй ме питаш, но нали ти казах, че съм много мързелив, та рядко го правя... но, ако хубавица, като тебе ме помоли, ще и посвиря!
-Принцесата много харесала всичките отговори на Алексей, затова, като се хвърлила на врата му, му рекла:
-Още тоз час ще те взема, ако още ме искаш! Aз точно такъв мързеливец си търся за съпруг!
-Е, искам те, как да не те искам!
-Тогава, хайде, да отидем да кажем на моите родители и на първия ни министър...
И тъй сватбата била вдигната следващата седмица. Голямо веселие паднало на нея – 3 дни всички яли, пили и се веселили... А после спали непробудно някъде около 3 седмици, защото с такава умора, поданиците на Лентяйдокрай Мързеланово рядко се били сблъсквали...
А какво станало с принца ли? О, ами той скоро пристигнал в царството “Жупел и Плам”, откъдето си взел хубава невяста. Те направили шумна сватба и после двамата се метнали на буйните си коне и препуснали по гори и баири в търсене на нови и нови приключения!

Автор: Галина Светославова Петкова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите