Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 16:34:42 » Малката дивачка |
  |
Малката дивачка
В малкото селце Златуша някога живял един побелял старец. Наричали го Дядо Трак. Той си имал една малка внучка Деси, която била като слънчице – светлокоса, синеока, засмяна и... много палава. Толкова палава и непослушна била, че дори се качвала по раменете и главата на дядо си. А той, горкият, кротувал, защото много я обичал и се опитвал да я възпитава с добро.
В горичката край Златуша освен жълъди и гъби, селяните беряли диви крушки и киселици. Дядо Трак пък много обичал да присажда дивите дръвчета. От такива облагородил и направил цяла овощна градина.
Веднъж Дядо Трак тръгнал с Деси на разходка в гората. Там видели един гърбав дрян, целият отрупан с жълти цветчета, по които жужали ранобудни пчелички. До дряна растяла малка ябълка дивачка. Като я съгледал Дядо Трак много му заприличала на Деси. Била като нея тъничка и висока. Имала гъсти клонки отгоре, които приличали на къдрокоса детска главица. Само гдето цялото дръвче било покрито с бодли.
На другия ден дядото извадил с търнокопа дивачката и я засадил пред къщата си. Подкастрил гладко стеблото й, махнал бодлите, а след това я присадил с калемче от едра златокора ябълка.
След няколко години дръвчето пораснало високо, разперило щастливо клони, по които пролетта нацъфтели красиви розови цветчета.
Един ден палавата внучка на Дядо Трак му дошла на гости. Като видяла хубавата ябълка, зарадвала се, впуснала се да се покатери на нея. Дядо й разперил ръце, прегърнал я и рекъл:
- Това е твоята ябълчица, Деси. И тя беше като тебе бодлива и сприхава, а вече е гладка и гиздава. Качвай се по клоните й колкото си искаш, радвай й се. Но помни, че си била като нея и затова я пази като твоя истинска сестрица.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 1
Всичко: 865
Онлайн сега:
