Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
Въведено на:
10 Юни 2005 15:50:06 » Защо рибките немеят |
|
Защо рибките немеят
Преди много време, когато хората още вървели на четири крака, рибките можели да говорят. Е, не изричали някакви думи, ами само пискали, крещели или свирели с уста. То и хората тогава се разбирали помежду си само със звуци, вместо с думи, както сега, но все пак имали нещо като говор.
По онова време на брега на голямо езеро живял един беловлас старец. Косата и брадата му били бели като сняг и се сплитали по него чак до коленете му. Другите хора го уважавали не само защото бил по-стар от тях, но защото бил по-добър от всички, бил справедлив или, както сега казваме, бил по-човечен. Щом намерел храна за себе си, споделял я с другите. Ако свиел студ, прибирал ги в своята пещера. Усещал отдалеч, когато идвала свирепа буря и с гръмовен глас реввал да се крият из пещери или дупки. Знаел как да се спасяват от страшните зверове, които скитали по земята. Така хората винаги живеели заедно, помагали си и добрували помежду си, както им показвал Добрият старец.
По онова време в езерото живеела една малка златопера рибка, която била много нахална и бъбрива. Щом идвал човек да пие вода, все се втурвала към него и с крясъци плисвала вадя в лицето му. Най-досадна била тази рибка към Добрия старец. Все гледала да го сплаши, когато той допирал жадно устни до водата. Но веднъж тя била още по-несдържана и нагла – тъй грозно креснала в лицето му, тъй силно плиснала вода по него, че измокрила цялата му побеляла брада. Стреснал се Добрият старец, отдръпнал се от водата и жално погледнал нахалната рибка. После добродушно се усмихнал и изрекъл с тих гласец някакви незнайни думи, които за онова време означавали само благослов, пожелание или вълшебство: “Ако не можеш добро на хората да правиш, поне замълчи завинаги!”
Оттогава рибката онемяла и никой човек повече не е чул ни глас, ни звук от нея. А хората са запомнили и до днес разправят за мъдрите слова на Добрия старец, че ако не можеш добро на човека да сториш, зло не му прави!
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|