Шантавата шапкарка

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Шантавата шапкарка

Някъде, някога живеела една чудата женица в Къщата_на_върха_на_хълма до едно малко градче. Странна
жена. Отдалеч се виждало, че е особена.
Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и отдалече по скоро напомняла някак
на огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът и имал формата на шапка с голяма
периферия и бил обточен с пъстра лента. Керемидите били полукръгли и в най - различни отенъци на
всички цветове. Коминът пък бил цветна, лакирана фигура на кълвач и през клюна-отвор в студените дни
излизал пушекът. Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно
кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
Понеделник - сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели,
нищо че били от мукава.
Вторник - тъмночервена шапка с фазанено перо, което се поклащало и игриво помахвало като вървяла със
скокливата си походка по улиците.
Сряда - ябълково - зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж дори едно детенце
си поискало от тях и когато жената му подала смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем
истинска и леко накиселвя. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на децата
от градчето.
Четвъртък - черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка , тогава жената не говорела с никого, не
забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала всеки
ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
Петък - жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои
разказват, че като се разминавали с петъчната шапка кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са
го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме навреме да прави подскоци и да
се изпрвя на задните си крака.
Събота - кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак
прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала с крилца и сегиз - тогиз се откъсвала от
шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и
с небивал финес и пак си кацала на мястото.
Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се
променял - от прозирносин до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси
истински слънчев лъч, а в тъмните нюанси - лунен.
Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че
всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да погледне календара, за
да е сигурен.

1финал - Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и
що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не
е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я изобщо
шантавата шапкарка.
2 финал - Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали.
Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките
подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да
лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшната на местния
богаташ проговорил с човешки глас. Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на място.
Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за опаката, вторнишка събота.
3 финал - Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне
всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И
какво имало в тази особена къща? - нищо особено - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове,
модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по первазите, по
шкафовете, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой
да си тръгне току-така. Всеки получил според вкуса си или обиколката на главата си желаната шапка.
И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от
главите си дори когато спели.

Автор: Дора Господинова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите