Песента на девойката Славея

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Песента на девойката Славея

В една голяма и необятна страна, там - далече зад планините през девет езера и триста морета имало едно царство господарство. В тази страна управлявал един зъл цар.
Той бил непрестанно намръщен и не умеел да се радва на нищо. Дори на слънчевите лъчи не се радвал, които нахлували рано зарана в огромната му спалня и вместо да се усмихне се завивал през глава.
Сякаш и на Слънчо се сърдел. Лицето му било непрестанно намръщено и почти никога не се усмихвал. Всички треперели, като трепетлики още щом чуели, че царят идва. Всеки навеждал глава надолу и не смеел да погледне към Негово Зло Величество. Когато влизал в тронната зала слугите и придворните дами притаявали дъх от страх, защото сърдитият цар всявал ужас в душите им. Царят бавно и тромаво пристъпвал, като развявал царската си червена и дълга мантия обшита със скъпоценни камъни и сядал на трона, като намръщено оглеждал своите подчинени.
-Днес е лош ден - така отсичал той и всички се съгласявали. Знаели, че дори и да опитат да му се противопоставят ще падне нечия глава, ето защо само мълчали.
-Дори слънцето не свети, както трябва - отсичал той.
И отново всички се съгласявали. Никой не искал да изгуби главата си.
-Вие сте мои слуги и роби и ще изпълнявате каквото пожелая.
-Да, господарю - отронвали се гласовете на подчинените му.
Мълчали и очаквали следващото лошо нещо, което ще пожелае царя.
-Днес искам да направим зрелище. Доведете едно момиче тук и ще нахраним лъвовете.
Зловещият му смях разтърсил тронната зала. Изтръпнали слугите му, но се подчинили.
Никой не посмял да му се противопостави. Двама от тях поели на път - девойка да намерят.
В гората сред дървета и цветя открили дом закътан. В него живеел стар дървар с единствeната си дъщеря на име Славея. Тя била добра, нежна и мила, а гласът на момичето бил по-меден от най-медените камбанки на света. Двамата слуги точно пред този дом се спрели. Показал се старият дървар и казал:
-Елате и бъдете мои гости, защото навярно сте уморени. Влезте и добре дошли.
Смутили се слугите и казали:
-Ние сме пратеници на Негово Зло Величество. Иска момиче за зрелищата с лъвовете. Вашата дъщеря ще бъде девойката, която ще има участта да се превърне в храна за неговите любимци.
Изтръпнало от болка сърцето на дърваря. Размахал единственото си оръжие, брадвата с която цепел дърва и препечелвал по нещо за храна. Тогава слугите на Царя го уловили и го завързали, а после го захвърлили на земята, а стареца заридал от мъка по детето си.
-Татко, недей плачи, моля те. Аз ще се върна - така казала Славея на баща си и му се усмихнала със сълзи на очи. После му помахала с ръка за сбогом и те я отвели в замъка на Царя. Там ги очаквали, а царят вече бил нетърпелив и неспокоен. Хубавото му лице било изкривено от лошотия и той скърцал гневно от яд.
-Царю, доведохме най-бедното момиче от царството - и слугите захвърлили Славея на земята. Тя приличала на бяла пеперуда, но с прекършени криле. Царят погледнал с презрение момичето свито на кълбо в нозете му, а когато тя се изправила той занемял от възхищение. Пред него стояло най-хубавото момиче на света.
"Каква красота" - помислил си той, но не казал нищо, защото царете не променят решенията си. Стиснал зъби и прехласнато гледал Славея, която горда и красива очаквала участта си. "Не трябва да се проявявам, като слабак" - помислил си той и наредил да пуснат красивото създание при лъвовете.
-Ще те пуснем при зверовете - ти си избраната от мен - казал царя.
Славея мълчала, а очите й били непоколебими. Нямало страх или ужас от предстоящата среща със свирепите лъвове. Той усетил силата на нейната вяра и останал поразен.
Очите на Славея приличали на теменужено поле, но били тъжни. Косите на Славея дълги и прекрасни се спускали около моминското тяло и приличали на разлистен водопад, а в залата настъпило тежко мълчание. Сърцата на слугите и придворните били изпълнени с жал, но царската воля била по-важната. Никой не се обадил от страх, а Славея зачакала съдбата си. Пуснали Славея при разярените лъвове. Тя кротко приседнала и запяла нежна песен с медения си глас. Пеела за живота и красотата на природата, пеела за небето и звездите, слънцето и луната, пеела за любовта, пеела за доброто в хората и сърцата им обгърнати в печал, пеела за надеждата и свободата. Песента се леела нежно и кристалният й глас се разнесъл над замъка през полетата, езерата и моретата. Цялата природа занемяла пред чудната песен на Славея. Всички слушали песента. Лъвовете не разкъсали плътта на момичето, а я наобиколили и седнали около нея. Дори замахали с опашки доволни, като котки - ала големи и страшни. Царят останал поразен. Славея с медения си глас стопила яростта на лъвовете. Негово Зло Величество също усетил силата на песента на прекрасната девойка и цялото зло, което носел в сърцето си се разпукало на хиляди парченца и се сгромолясало в нозете му. Почувствал странна лекота в гърдите си. За първи път усетил що е щастие. Усмихнал се на Славея с хубавите си очи. Изчезнала цялата му злоба и лошотия. Прибрали лъвовете, а Славея погледнала царя и разбрала, че песента е победила злото в неговата душа. Усмихнала му се. Срещнала очите му, които изразявали безгранична обич и преклонение пред нейната красота, глас, душа и доброта. Разбрала, че няма да си тръгне от този дворец, защото ще бъде неговата кралица. От този ден в тази така далечна страна зад планините, през девет езера и триста морета настъпило радост и спокойствие. Царят и прекрасната Славея управлявали мъдро и справедливо. Довели старият дървар в замъка и той заплакал, но този път от щастие. Поданиците на това царство били доволни и щастливи. Песента на Славея все още звучи там в онази далечна и чудна страна, където някога имало един лош цар, а когато някое утро царят се събудел намръщен - Славея му запявала чудната си песен и той се усмихвал на новия ден. Песента на Славея се превърнала в дар вълшебен и още помнят Славея и песните, които пеела тя в страната зад планините през девет езера и триста морета.

Автор: Лили Симеонова Спасова

ХуЛитер Записан(а): Feb 11, 2005 Мнения: 2

Защо ми звучи на моменти прекалено познато ?За справка-
"Приказка за славея и магарето "-swetulka

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=5966

подобното до подобното не е подобно

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите