Валери Петров

да си припомним. Валери Петров без точка, в безграничие

"Казва се „приятел пръв”,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
В огъня, да те спаси;
Пръв, и без да се запита,
Прав ли си или не си;
Пръв за теб леда пролазва,
Пръв за теб пролива кръв –
Ето затова се казва,
Че приятелят е „пръв”"

"Бяла приказка"

https://www.youtube.com/watch?v=vfU5fm02czo

ХуЛитер Записан(а): May 06, 2006 Мнения: 14

Нещо я няма Марта, а днес Валери Петров става на един век...

ОТЧУЖДАВАНЕ

Понеже в тази стаичка живея
и работя от век, кажи-речи,
ако ме види някой как във нея
оглеждам със притворени очи

машинката си, слончето, листата,
писалките с изсъхнали пера,
би взел това за някаква чудата,
родила се от скуката игра.

Пък то не е. Уви, не си играя,
а мъча се със поглед отчужден
предметите да видя в свойта стая,
каквито ще са скоро подир мен.

И виждам ги. Уж същи, а не същи,
подсказващи на мен с невидим знак,
че много скоро по различни къщи
ще се разбягат. Ала няма как,

за всекиго тоз край предначертан е
и аз дори изпращам ги със смях.
... Но ще ми се да знам какво ще стане
със духчето, танцувало над тях.

Валери Петров

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1021

Много е голям!!!

- Повика ли ме някой? - това е реплика на феята-кръстница обикновено, но сега се направих с кеф Very Happy

Еха! Как се зарадвах, че някой друг е "вдигнал" темата, а то все Марта, Марта...на мене си ми досади направо Sad

Благодаря!

Вчера цитирах две стихотворения на Валери Петров - сравнително млади, макар заглавията им да казват друго...и прочетох едно при Стефи, което решавам да предам нататък

ГНОСЕОЛОГИЯ

На седефния бряг
пред стихията, зелената,
няма как и мисля пак
за човека и вселената.
Чудно нещо: в младостта
толкоз мъдрост притежаваме,
че с немлъкващи уста
истините й раздаваме.
После, крачейки натам
по годините и друмите,
казваме по- рядко " знам"
и пестим изобщо думите;
за да литнем след това
като леко изпарение
сякаш казали сме " А?"
в израз на недоумение.

[quote="rajsun"]Много е голям!!![/quote]

Да, голям римовъзхвалител на Народния съд, сори... Cool

Първи юни, деца!

https://www.youtube.com/watch?v=kZXNk-oGBZs

https://www.youtube.com/watch?v=7SA6zk2lMq8

https://www.youtube.com/watch?v=yTX1yxLZ0EM&t=17s

Smile

Още нещо любимо да си припомним! В памет - с благодарност и усмивка!

НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА

Днеска съм с музика много зает,
дано никой другар не ме дири.
Все тъй весела двайсет пъти подред
единствената ми плоча свири.

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача
ще те издебна в гъстия мрак
и насечена, в куфар, с дни ще те влача
от хотел на хотел и от влак на влак.

Но аз съм зает с грамофонни игли.
Аз ги сменям редовно и вещо.
Както виждаш, нищо не ме боли…
Или, съвсем мъничко нещо…

Долу продават, уви, лимонади,
а нямам вече конячен запас.
Но ти не ми каза откъде го извади
този пътуващ контрабас.

Със свойте мустачки и своя поклон
той е неотразим, трябва да признаем.
А плата на този зелен панталон
от кой билярд го е взел назаем?

А какви нови триетажни подметки!
Моите почитания. Те струват пари.
И, знаеш ли, въпреки тези качества редки,
аз не го презирам дори.

Но ти се излагаш, мой ангел красив,
само за твоя вкус ми е жалко.
Иначе, не бих имал нищо против…
Или може би съвсем малко…

Кажи ми шест думи- Това бе техника
за нашия водопровод. –
Аз не ще се усъмня в тех никак
чак до края на своя живот.

Но ти не казваш тези думи, нали?
Аз слушам на старото си место
и мисля, че тез грамофонни игли
няма нужда да се сменят тъй често.

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.
Няма нужда и жени да сечем.
И въобще ревността ми е съвсем чужда…
Или почти съвсем.

ХуЛитер Записан(а): Apr 10, 2024 Мнения: 4

Благодаря, че ни припомни този балсам за душата - Валери Петров, бащата на хвърчащите хора.
И че си имала достатъчно въображение да напишеш „Песничка за хората лишени от въображение“.
Аз самата, като любителка за знанието и науката, днес смятам да се отдам на „Гносеология“, щастлива и ревнива едновременно - щастлива, че някой е изказал мислите ми, и то навярно още дълго преди аз да съм си ги помислила, и ревнива, че ги е изказал толкова по-добре от мен.
Но големите поети затова са големи - защото ни изказват по-добре, отколкото ние самите можем да се изкажем.

Аз благодаря за включването - зарадва ме, съгласна съм с всяка твоя дума. Натъкнах се наблизо на едно прекрасно стихотворение на Валери Петров, което всъщност е за всички нас, които се опитваме да пресяваме пясъка край реката на живота, в търсене на смисъла, в улов на златни мигове...В стремеж за малко да се задържим, като златна прашинка, полепнала на клепача на твореца.

Smile

Уж за Брьогел

Дали затуй, че още в детско време
с баща си зиме ходил е на лов,
та още преди кредата да вземе,
пейзажът му е вече бил готов;

или затуй, че знаел е как фона
студен и чист, без помен от мъгла,
ще хлътне в миг, щом пусне тук, по склона
шпалира на безлистните стъбла;

или за нещо трето и което
по-важно е от спомен и похват:
затуй, че дар е имал във сърцето
да вижда всяко нещо с поглед млад -

дали, или - но ето ни, щастливи,
след толкоз време гледаме в захлас,
под тези небосклони зимно сиви
ловците как се спускат, с гръб към нас,

към селото, което потъмнява,
макар че върху двете езерца
все още - вероятно с вик и врява -
пързалят се тантурести деца;

и въздуха усещаме прозрачен
и с дъх на мокри кучета и дим,
и върнати във времето по начин
единствено със чудо обясним,

предчувстваме, с ловците, топла стая
и вино в канчето, и отдих мек;
и през стените виждаме я тая
фламандска къща от 16-и век

и котката с мустаци от сметана,
и рафта със чинии нареден...
Изкуство, помогни ми да остана
и аз на тоя свят за някой ден!

https://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80-%D0%B1%D1%80%D1%8C%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0

ХуЛитер Записан(а): Apr 10, 2024 Мнения: 4

Някой умен човек (за съжаление, не помня кой) беше казал нещо в смисъл, че човек рисува картини не защото е запленен от красотата на природата, а защото е гледал картини; пише стихове не защото е обхванат от велики чувства, а защото е чел стихове... и т.н. за останалите изкуства. Изкуството не само променя погледа ни към света и ни показва неща, които никога не сме виждали и никога няма да видим (като холандското всекидневие през 16/17 в.), но и ни отваря очите за нещата наоколо ни, които иначе също може да не видим. И ни заразява и ние да започнем да превръщаме околностите си в изкуство... така де, да се опитваме поне.
Дали така оставаме на света? Не знам, но знам, че когато погледнат картината, някои хора ще кажат: „Това е зимен пейзаж с ловци и кучета, и снежни планини, и къщи...“; едни други обаче хора ще кажат: „Това е Брьогел.“

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите