Aндерсен

Част от статия за великия приказник, която искам да споделя с вас.
Автор е Людмила Габровска, източник - в. "Новинар".

Животът на Ханс Кристиян Андерсен прилича на тъжна приказка. Роден в изключително бедно семейство в Одензе, бъдещият велик разказвач от малък бил обременен от печалната слава на своето семейство. Дядо му минавал за градския сомнамбул, баба му била лъжкиня, баща му - луд, майка му - алкохоличка,

леля му работела като сводница

а полусестра му - като проститутка. Въпреки това Ханс не страдал от липса на любов. В кратките мигове, когато баща му не кърпел обувки, момчето слушало приказките, разказвани от него с голямо увлечение.
На 11 години обаче останал полусирак и майка му, която била перачка, нямала възможност да го издържа. Затова малкият Андерсен бил принуден да постъпи в една шивашка фабрика. Бил хилав, имал женствен глас и останалите момчета непрекъснато му се подигравали.
Неспособен да издържа повече грубостта им, Ханс

напуснал Одензе само с дрехите на гърба си

и тръгнал към Копенхаген. Там решил да опита късмета си в Кралския театър. Високият му глас бил оценен и той започнал да взема уроци по пеене и танци. Бил съгласен да работи каквото и да било, само и само да има възможността да живее в атмосферата на театъра. Неговият директор Йонас Колин бил трогнат от тъжната съдба на Андерсен и се грижел за него като за роден син.
Така Ханс Кристиян получил възможността да се посвети на това, което най-силно го привличало - писането. На 17-годишна възраст успял да издаде първите си сборници с разкази. Малко по-късно публикувал и "Случки" - приказките, които по-късно го направили световноизвестен.
За разлика от други автори, той

сам измислял своите истории

и само 12 от десетките му творби са на фолклорна основа. "Малката русалка", "Снежната царица", "Новите дрехи на царя", "Грозното патенце", "Палечка", "Храбрият оловен войник" бързо донесли изключителна слава на своя създател. Въпреки това обаче той не се чувствал щастлив. Бил свръхчувствителен, изпълнен с множество комплекси, мислел се за грозен и необичан от никого.
Любовните му увлечения винаги завършвали несполучливо, а в архивите няма нито една документирана пълноценна връзка в живота му. Първата му любов - Риборг Войгт, предпочела да се омъжи за скромен аптекар. Втората била дъщеря на неговия покровител Йонас Колин - Луиз. Тя обаче имала навика

да се забавлява с прочувствените му писма

като ги четяла на глас пред роднините си. След като Андерсен й станал напълно безинтересен, тя се омъжила за адвокат.
Не по-малко печална била и следващата любов на писателя - към прочутата шведска певица Жени Линд. Той се запознал с нея през 1843 г. и повече от десетилетие я отрупвал с подаръци и писма. Следвал я навсякъде из континента, но вечерите му винаги завършвали по един и същи начин - той оставал сам в хотелската си стая, непотърсен нито от нея, нито от някой друг.
До края на живота си Андерсен не открил жената, която да се съгласи да сподели сърцето и живота си с него. Това още повече засилило маниакалното му чувство за самота и непотребност. Изолиран в своя свят на болка и разочарование, той успял чрез творбите си да направи света малко по-добър - амбиция, към която мнозина хора се стремят, но изключително малко успяват.

Все ми се ще повече хора да видят тази статия. Напоследък има голяма динамика във форумите, ясно ми е, че друго е на фокус. Но аз все пак ще я извадя още веднъж.

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Колко малко се е променил светът, въпреки толкова хубави приказки, стихове, песни...
Хубаво си го написала, Марта, много човешки, човечно...

Леле!

Рейсън! Влетявам космически скоростически да разпръсна мъглата на заблудата, която не знам защо се е спуснала в теб. Аз Не съм автор на статията, съвсем мързеливо я копнах и пуснах тук. Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 21, 2003 Мнения: 38

ахам, сега разбрах кой е прототип на Снежната кралица-въпросната певица Жени сигурно... Rolling Eyes

По - ужасен ми се стори фактът, че другата му възлюблена е забавлявала роднините и познатите си с писмата му, адресирани до нея - по - подло нещо трудно мога да си представя. Гавра.

Е, чак пък гавра, просто животът, както сам Андерсен казва, е по-добрият разказвач. Винаги, при всякакви обстоятелства и без никакви изключения.
В писмо той пише "Няма човешко същество, което да се чувства длъжно да ме обича. Тъжно е, но това е свободата."

batteria написа:

Е, чак пък гавра, просто животът, както сам Андерсен казва, е по-добрият разказвач. Винаги, при всякакви обстоятелства и без никакви изключения.
В писмо той пише "Няма човешко същество, което да се чувства длъжно да ме обича. Тъжно е, но това е свободата."

Така е, batteriq, не познавам разказвач с по- развинтено въображение от живота. Добър при това. Най-добрият.
И може да съм старомодна, но продължавам да смятам, че четенето на толкова лични писма пред хора, за които не са адресирани е гавра. От най лошите - злоупотреба с доверие и чувства.

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Marta написа:

И може да съм старомодна, но продължавам да смятам, че четенето на толкова лични писма пред хора, за които не са адресирани е гавра. От най лошите - злоупотреба с доверие и чувства.

Честно казано и аз мисля така. А като се замислиш, това е било и вероятно ще бъде редовна практика. Писмата на Кийтс към любимата му също са били публикувани след смъртта му, кой знае още колко такива случаи има...

Просто част от живота. А и след двеста години май не е важно кой на кого чел писмата, това може да е интересно само за биографите на Андерсен, преплитат се приказки, реалност, измяна, лъжа и прочие, накъде без тях)

Така е. Аз съм с някакво отвратително изострено чувство за справедливост, непоносимо е, и се почувствах лично засегната и лично се срамувах. От край време все се срамувам от чуждите простъпки. Лошото е, че синът ми е същия.

Филмът за него по Холмарк беше много реалистичен.
Понякога животът на великите е ужасен.
Все пак, имал е късмет, че в най-отчайващите мигове на живота си, намирал се е разумен човек да му помогне.
Не мога да си представя живота без приказните му истории. Има нещо от него във всеки от нас.

съм съгласна
Андерсен живее в душата на всеки един от нас
с малката кибритопродавачка или с малката русалка, или с някой от останалите си герои
изобщо този велик майстор на приказното слово е ненадминат!

обожавам всичките му приказки и ми стана много болно че животът му е бил така труден и самотен Sad

дали е щял да напише същите прекрасни истории ако е бил щастлив?

bebe_eli написа:

обожавам всичките му приказки и ми стана много болно че животът му е бил така труден и самотен Sad

дали е щял да напише същите прекрасни истории ако е бил щастлив?

Не.
Не ми се ще да звуча толкова категорично, но едва ли, заместваш света в който живееш с такъв в какъвто искаш да живееш - така се получава с приказниците, поне така си мисля. А си мисля и че е бил щастлив, когато е сътворявал своя свят.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите