Дамата в синьо

На вратата толкова кратко и тихо се позвъни, че Жоро си помисли, че му се е сторило, но Владо се обади с : "Това сигурно е Виолета! Само жена може да звъни така..." и Жоро се отправи към вратата. В момента, в който отвори, сякаш някой заби стоманен юмрук в корема му. Не беше Виолета... На прага стояха мъж и жена, и доста по-късно домакинът разпозна в мъжа братовчед си Пламен. Жоро беше като вцепенен при вида на жената... За класата не е нужно да се говори, тя си личи от пръв поглед -елегантна дама, облечена в ултрамаринен костюм, състояш се от късо,,вталено сако, леко клоширано около ханша, тясна ппола, достигаща средата на прасеца, с дълга цепка отзад до над свивките на колете, на врата й кокетно бе завързано нежно шалче от бледо жълт шифон. На раменета си беше наметнала късо кожено палто от полярна лисица, оцветено в ултрамарин, като върховете на косъмчетата бяха нефритено зелени . В цвета на костюма беше и широкополата шапка, върху красивата й глава с чупливи тъмно кестеняви къдрици до раменете.Погледа й беше толкова нежен и някак замечтан,, устните толкова съблазнително разпукнати и естествено коралови, кожата перфектно гладка, с лек загар...От щапката, до елегантните обувки на висок ток във все същия цвят, това беше една...Дама в синьо. Неговата дама в синьо! Очевидно бяха дошли с кола, защото нямаха вид на премръзнали хора.Жоро сякаш се беше сдобил с огромна топка памук в устата, ама не захарен, а съвсем истински и не можеше дума да отрони. Даваше си сметка, че може би много нелепо изглежда така- с подкосените краченца, памука в устата и течението между ушите, докато гласът на Пламен не го извади от транса:
- Добър вечер братовчеде! Едва ли си ме очаквал, но се надявам да ни приемеш..Приятно ми е да те запозная с Анджела...
Анджела се усмихна пленително и подаде изящната си ръка на Жоро, който много внимателно и за кратко я задържа като нещо от най-фин порцелан, което се страхуваше да не изпукне и счупи. Все така внимателно се отмести от вратата и направи път на изненадващите си гости да влязат .

Коментар
След като героите започнаха да се поизпълват с „плът и кръв”, художникът започна да ми става симпатичен. Първоначалната идея да бъде убит вече не ме радва. Замислих се само картината да бъде открадната, но това не е достатъчно „крими” – хаха. И тогава в разговор с Инди изплува идеята, че някой друг може да бъде убит. Но кой? Галеристът? Пламен? Виолета?

Има и още – Пламен, наследникът на къщата, се е завърнал да си предяви правата. Но кой е той? Къде е бил досега? Богат или беден е? Каква му е историята?

За Анжела / страхотно попадение на Инди/ най-удачно май е да бъде адвокатка на Пламен. Нека остане възможност за love story между нея и художника.

По сценарии чакаме още 3ма герои и мисля да спрем:
1.Борис Спасов –лекар, ортопед, приятел покрай тениса в Морската
2. Виолета – бивша интимна приятелка
3.бай Кръсто – комшия, пенсиониран полковник от Мвр.

Разбира се, може да има и още неочаквани герои, знам ли.
Ще се радвам на всякакви мнения и идеи – да избистрим концепцията – нали пишем заедно този текст. Smile

- Сега ще ви предложа напитка – засуети се Жоро.

- Ааа, не, първо ще разгледаме – каза Пламен и се обърна към Анжела – Виж колко е красива родната ми къща.

- Анжела Тонева е моята адвокатка – представи я Пламен на компанията.

- Преустроил си – продължи Пламен – махнал си стени и всичко е станало голям хамбар.

- Да, така решихме с леля Станка – искаше простор и аз й помагах.

- Мда, майка ми винаги е била грандоманка – каза Пламен, но усети, че губи симпатиите на компанията и пак се обърна към Анжела:

- Ела да видиш този страхотен бюфет, още от детските ми години, а също и моята стая на втория етаж. Не си я пипал, нали? – подозрителният въпрос беше към Жоро.

- Не съм. Леля Станка до последно се надяваше да се върнеш. Къде беше? В последните години телефонът вечно ти беше изключен. – укоризненият тон на Жоро се усети от всички.

- Ааа, смених го – бизнес дела и кредитори – Пламен беше лаконичен, а после пак се обърна към Анжела – Ела, да се качим!

- Внимавайте, все не ми остава време да сложа парапет на това стълбище. В последните години леля Станка не се качваше горе. И ателието е доста разхвърляно.

Но Пламен вече се качваше.
Владо и Попзлатев изгледаха Жоро съчувствено, а Ани изкоментира:

- Че и адвокатка си води...

- И е много красива, сякаш излязла от картина – намеси се Ева.

- Май много хора ще искаме да разговаряме с теб – каза Попзлатев.

- Май да – отвърна Жоро без настроение. – Връщам се при рибата.

Но на вратата пак се звънна . Нахълта Борис Спасов, лекарят ортопед, с когото Чакъра играеше тенис.

- Здравейте, банда! Здравейте, красавици! О, има и непозната дама – Борето беше забелязал огнените къдрици на Милена. – Да не е новото ти гадже, Жорка?
А после установил конфуза, продължи:

- Чакърче, да вземеш да махнеш тези ледени висулки от козирката – човек убиват.

- Абе, Боре, вие ортопедите не се ли радвате на поледиците? - закачи го Владо.

- Ама няма такава клинична пътека – убит от ледена висулка. – разсмя се докторът.

Борис Спасов беше едър, червендалест, с непокорна и рошава бяла коса, приличаше на касапин, но беше учудващо подвижен на тенис корта. Имаше малко недодялано чувство за хумор, но беше страхотен приятел и Жоро се наслаждаваше на неговите истории. Освен това беше кулинар, обичаше да си готви и да хапва, и художникът много се надяваше да го впечатли с рибата фагри. Добре, че беше взел повече – щеше да приготви филета и за нечаканите гости.

В това време дойде и бай Кръсто:

- Да ви запозная с моя комшия – страхотен дърводелец, много ми помогна да внесем пелетите за камината. Изпотихме се тогава.

- Познавам ви отнякъде – каза Попзлатев. - Къде сме се виждали?

- Няма начин – отвърна бай Кръсто – Аз видя ли някого, не го забравям!

- Къде сте работил? – упорстваше галеристът.

- Сега съм пенсионер. – избегна отговора Кръсто, но Чакъра поясни:

- Бил е в полицията, полковник е.

- А имате ли пистолет? – Милена попита почти по детски.

- Разбира се, пистолетът е винаги с мен. - бай Кръсто се потупа по издутината под сакото, но не го извади за демонстрация.

- А убивали ли сте човек? – изчурулика и Ани, но Жоро прекъсна разпита:

- Давайте да разливаме напитките, след малко стават и гъбите, после ще говорим.

- Внимавайте – провикна се Жоро към Пламен и Анжела, които слизаха по стълбите от втория етаж – Вземете си чаши от бюфета и сядайте при нас.

- Жоро, вдясно от ателието има заключена стая - какво има там? – Пламен прозвуча изнервен.

- Безценни неща! – пошегува се Жоро – Злато, диаманти.

- Тук, на бюфета има листче с телефон, да не изчезне? – Анжела побутна листчето така, че то падна. Тя го вдигна и прибра навътре между чашите.

Жоро се зае да сервира топлото предястие – Ани и Ева му помагаха, когато пак се позвъни. Чакъра избърса ръце и отиде да отвори. Виолета беше цялата в сняг.

- Ти да не идваш пеша? – Здравей, както винаги закъсняваш! – шеговито я посрещна той.

- Ами нямаше къде да паркирам – ти голямо парти си заформил! – Вили се усмихна и го целуна приятелски.

- Охо, и ти ли си в синьо? – Жоро подсвирна учудено, визирайки стилния костюм на Виолета.

- Да, едно птиче ми каза, че дрес кодът за тази вечер е такъв.

- Ах, тази клюкарка Владо! На цяла Варна е разказал. Чудя се само защо от фирмата за кетъринг не бяха в синьо!

- Е, щом е такъв дрес-кода, отивам да се преоблека – разсмя се Милена – В сака си нося дрехи за всякакви случаи – имам синя рокля.

Милена пъргаво скочи, взе сака си и попита Жоро:

- Може ли да се кача до ателието? Няма да гледам картините – обещавам! – разсмя пак се тя и тръсна огнените си къдрици.

- Коя е тази? Много бързо си ме заменил? – прошепна Вили и в гласа й имаше не само горчивина.

- Съседка, закъсала с колата и влезе да се стопли – Жоро се направи, че не е чул упрека за замяната – Вземай си твоята чаша и сядай при нас.

В това време, покрай гъбите, разговорът се беше завъртял към отравяния.

- Имате ли много неразкрити убийства в полицията? – Ани досаждаше на Кръсто.

- Вярно ли е, че инсулинът е най-подходящ за убийство, тъй като не оставя следи? – включи се и Ева, но въпросът й беше към доктора.

- Да, да, четох за една медицинска сестра в Англия, която инжектирала инсулин и убивала пациентите си – Ани видимо се интересуваше от темата.

-Абе ти да не си решила да се отървеш от мен? – репликира я Владо – Кой ще ти плаща за лукса?

- Не, скъпи, ти си незаменим – просто има професионалисти сред нас – интересно ми е! – изчурулика Ани.

- Всъщност, инсулинът оставя следи – винаги може да се засече, че е добавен отвън, нали така, докторе! - каза Кръсто.

- Така е – инсулинът не е идеалната отрова за убийство, което да остане неразкрито – обясни Борис Спасов - в човешкото тяло се произвежда с-пептид и инсулин в съотнощение 1към 1. Ако нивото на инсулина е високо, а на с-пептида ниско, значи, че инсулинът не е произведен в тялото, а внесен отвън.

-Ама и вие подхванахте една тема – избухна галеристът – Жоро, къде мога да пуша? Знам, че не обичаш дим заради картините.

- Ела в билярдната –ще те заведа. Там е малко като склад сега, но поне няма да сме навън.

Двамата влязоха в стаята и Попзлатев запали пурата си:

-Не ми се обаждаш, Жоро, а май имаш нещо да ми даваш?

- Знам, Попе, щях, ама малко съм притеснен сега с парите!

- Изпратих ти клиент – мой приятел, холандски бизнесмен и той е купил три картини от теб?

- Да, къщата със зелената врата, момичето с табакерата и един морски пейзаж. Ще си получиш комисионната. Винаги съм ти се издължавал!

- Жоро, парите ми трябват спешно! Новата ти картина – колко можеш да вземеш за нея?

-О, Попе – не смятам да я продавам! Тя е най-силното, което съм рисувал някога!

- Чакърче, казвам ти като на брат – трябва ми всяко едно проклето евро! – Попзлатев беше напрегнат и даже забрави за пурата си. – На Ева й откриха тумор на костите. Тук не могат да й помогнат. Дават ни надежди за Турция, но не мога да събера парите. Теглил съм заем, ипотекирал съм галерията и събирам от приятели. Трябва да ми помогнеш!

Жоро остана безмълвен няколко мига.

- Попе, за теб и Ева ще направя всичко – ще ти дам каквото имам още сега и ще мисля откъде да събера още. И как ненавреме дойде този Пламен. Някой друг знае ли?

- Само доктора – то той го откри тумора. Ева се държи, но нощем я чувам да плаче. То и аз бих заплакал, но трябва да се боря.

- Ако трябва, и аз ще ипотекирам тази къща. Ще се справим! Хайде, допуши си, аз се връщам при гостите, макар че никак не ми е вече до купон.

- Само не показвай на Ева, че знаеш – тя няма да понесе съжаления. Опитваме се да поддържаме илюзията, че всичко е както преди.

- Няма, няма – преди да си тръгнете, ще ти дам парите, които имам вкъщи, а утре ще ти се обадя какво съм измислил.

- Вили, какво пиеш – Жоро дръпна стол и седна до нея – какво да ти налея?

- Нищо. Вода ще пия.

- И откога?

- С колата съм – усмихна се някак тъжно Вили.

- Винаги можеш да останеш – спалнята е голяма, както добре знаеш – закачи я Жоро.

- Зная – отговори Вили и потръпна. Споменът за последната им нощ беше се врязъл като нож в паметта й:

Лежаха на спалнята, бяха се любили страстно, с една такава отчаяна, всепоглъщаща страст, сякаш това бе последната им нощ. И в известен смисъл така се оказа:

- Имам нещо да ти кажа – промълви тогава Виолета.

- Какво, че съм бог в леглото ли? – разсмя се Жоро и се претърколи върху нея, разроши късите й руси коси и я целуна по врата.

- И това, но и още нещо – Жоро, аз спрях да вземам противозачатъчни!

- Моляяя? – Жоро не успя да осъзнае чутото, седна в леглото и попита изнервен:

- И защо не си ми казала? Защо не си го обсъдила с мен? Аз нямам ли право на мнение?

- Опитах се, но ти винаги се изплъзваше от темата, обръщаше всичко на шега – нещастно каза Виолета.

- Скъпа, аз съм на 48 години, имам голям син в чужбина и въобще нямам намерения да ставам баща тепърва!

- Така е, но пък аз съм на 35, биологичният ми часовник тиктака и мисля, че съм готова да бъда майка!

- И ме поставяш пред свършен факт?!? – Жоро побесня, стана, облече се и се разкрещя:

- Ти мислиш, че можеш да ме вържеш, да ме изнудваш, аз нямам време за деца, не искам повече деца!

Развихри се грозен скандал – Жоро я нарече самодоволна егоистка, тя му каза, че е самовлюбен глупак, замеряха се с обиди и любовта им се търкаляше на малки, разбити парчета, които никой не искаше да събере.

- Това дете ще е плод на любовта ни! - каза Виолета, докато се обличаше трескаво.

- Надявай се да не е станало! – извика Жоро и изхвърча от спалнята.

После никой не потърси другия – дори когато тестът за бременност излезе положителен, Виолета не му се обади. Радваше се, че ще има дете, но се страхуваше да каже на Жоро – идея си нямаше как ще реагира. Но беше твърдо решила да задържи детето – има толкова самотни майки. Обаче той все пак трябваше да знае – дължеше поне това заради всички красиви мигове, които имаха заедно – „ в минало време” – помисли си Виолета и се усмихна тъжно:

- Жоро, искам да поговорим тази вечер.

- Сервирам рибата и после съм изцяло твой – с престорена бодрост отвърна Жоро.

„Ох, тази вечер май ще ми е само за разговори, едва ли ще стигнем до картината!” - помисли си Жоро, като си спомни, че му предстои и неприятен разговор с Пламен и неговата адвокатка. Напомни си, че трябва да пие по-малко, за да е трезвен при тези разговори, но точно сега имаше нужда от голяма доза концентрат. Наля си и глътна уискито почти на екс.

Времето напредваше, телефонът й отбеляза вече няколко чертички зареждане, топлият чай я сгря, сега само трябваше да се преоблече, да извика такси и да се втурне към следващото събитие.
- Нали мога да използвам някоя стая да се преоблека, защото имам специален ангажимент тази вечер - ще връчвам литературни награди. Не мога да отида с този тоалет...
- Разбира се, горе има достатъчно, само внимавайте с парапета!

Е, добре - видя се, че художникът е симпатичен на всички и никой не иска да го убива! Wink

Или поне не му се пише...Аз също нямам достатъчно време, затова предлагам да сложим край.

Но понеже винаги съм искала да напиша криминален роман, със сигурност ще се върна към този текст - даже може би във профила си ще го пусна на части.

А пък така търсеното оживление в "Хулите" ще дойде с хумористичния конкурс" Очи към себе си" - конкурсът винаги е имал успех - да са живи и здрави организаторите! Smile

Честита Коледа и весели празници на всички - здраве, късмет и нови вдъхновения! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите