ВЪРХЪТ НА ИЗНЕНАДИТЕ

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Грипясах, съседке, грипясах!
От здравето няма по-ценно!
Спах само няколко часа,
за два дни– съвсем откровено!

Затова и не ти се обаждам
и тебе да не разболея!
Все пак съм съвестен граждан,
не като онзи в тролея

от който прихванах: бе видно,
че кашля и смърка отровно.
Без маска, без кърпа – ехидно!
И без да се чувства виновно.

Сега съм уж, по добре, значи,
съм някъде под 37.С
Носът ми запушен. Обаче,
с очите си по-добре гледам.

До ден или два ще потърся
онзи „шестака“ – по „СКАЯ“
На мен паметта ми е къса,
но не и кога обещая!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Божичко, теб ли баш хвана грипът,
хай да му се ѝ не види?
Питах се снощи дали този път
с нещо не съм те обидила?

Гледай по-бързо да мине, че аз
само на помощ разчитам!
И ще се моля за тебе през час,
сякаш си либе обичано!

Що е туй "СКАЯ", бе дружке, кажи?
Пипа ли се, яде ли?
Или ти пада, тъй както лежиш
в шепата като къделя?

Казваш, че свързано нещо е май
с онзи бе – чичо Шестака.
Зная, че теб не те плаши комай
нищо, жена си отракана!

Давай ми, давай ми, Джонка, съвет
как да се справя със пътя.
Че се разбърка, назад ли, напред –
вече не зная как стъпвам.

Чакам отново да се появи
мъж във живота ми, жено.
Но се лекувай, без тебе, уви,
стъпките са замразени!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Майор Деянов ме покани на кафе
В кое кафе – не казвам – тайна среща.
Пък и „Деянов“ ти сама се сещаш,
условно е / по терк на МВР/

Пооскарял е, ала тез очи
като небето сини – как пронизват!
О, спомен стар, върви си, не мъчи
сърцето клето в черната ми риза!

Но той внимателен, целуна ми ръка,
и ме попита как съм... Как да бъда?
Реших невзрачно да се облека –
да контролирам чувства и разсъдък.

Но не помогна. Той уви разбра.
Прошепна: „Още пазя ти елека
Спаси живота ми, приятелко добра!
Елека сля ме с горската пътека.

Куршумите летяха покрай мен
но бях така невидим за стрелците!
Не ще забравя тоз съдбовен ден
и твоето магическо прикритие!“

–Кажи сега, прятел съм ти аз
до гроб, за всички мъчнотий пред тебе!
На длан и слух съм ти и имам час
да чуя за какво съм ти потребен ?

И аз отново станах делова,
Излях се от конеца – до иглата.
Той слушаше внимателно. Разбра...
И вече сме със него във играта.

Ще се обади скоро. Ти помни –
за всяка случка да ме информираш!
Ще сме наясно само след три дни
кой сингапурец всъщност те задиря!

Понеже наближава полунощ,
и аз след грипа още съм нефелна,
ти пожелавам да заспиш във кош
от 100 звезди , с постеля кадифена!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Eех, бил за чудо и приказ, пък аз
нищо не знам за Шестака.
Но в конспирация влизам за час,
спускам се тайнствено в мрака.

Този Деянов го зная от филм.
Мама бе влюбена в него.
Някъде снимката още държим
от шейсетте. Звучно реге

било, ми каза, на мода тогаз
майка ми. Тя се спомина.
После дошъл пък на мода и джаз.
Носели и пелерини...

Само че, пак се отвях аз къде,
даже не мога да кажа.
Хурка не може сама да преде,
трябвало да ѝ покажеш.

Казваш - до три дни, че ще се разкрий
мистериозния пъзел.
Данни секретни получим ли ний,
ще разсечем този възел.

Днес сутринта позвъниха ми пак
в най-поспаливото време.
Скочих ожилена и на бос крак
дръпнах вратата към мене.

Нямаше никой. Избяга ли, що,
аз не разбрах, мила Джони.
Но ще слухтя и на теб на ушо
бързичко ще ти доложа.

Щом сме си двете със тебе едно,
свързани вече с майора,
нашето суперсекретно звено
ще разгадай всичко скоро.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Аз се заканих, но пак за беля
Джонката нейде потъна.
Нещо се случи със тази жена,
в някой проблем ли се спъна?

Като не мога на нея, на вас
новости аз ще разкажа.
Стани прибра се нощес в късен час.
Канех се да го накажа,

ала синът ми държеше в ръка
снимка и вика ми: - Мамо,
някой оставил я беше така,
че да я видя и само

щом се наведох да я прибера,
той зад гърба ми притича.
Има ли цел исках да разбера,
дълго след него тичах,

но се оказа атлет, не можах
в тъмното да го догоня.
Цяла изтръпнах аз и онемях.
Снимка на мъж беше. Спомени

мигом заляха главата ми, в шок
до сутринта се кокорех.
Сякаш през мене преминал бе ток,
с моето минало спорех.

Бяхме за двайсет, кажи го - деца...
Приказни чувства цъфтяха.
Млади, бълбукащи още сърца,
пулса лудешки спряха.

И облада ни вълшебният сън,
сякаш – команда свисше.
Клони зелени развяваше вън
топлият месец и дишаше.

После усетиж, че нещо расте
в мене и аз се учудих...
А пък младежът изчезна. Къде –
никой не питах. Обрулена

беше съдбата ми вече и аз
криех от всички срама си.
- Ей, дебеланке! - подвикваше глас.
Стиснала зъби, сина си

бранех , усещах как в мене живот
нов се заражда и чаках
оня миг... Равен бе на ешафод,
нощем в завивките плачех.

Докато дойде рожденият ден
в снежната марта за Стани.
Споменът нещо прекърши във мен
и от леглото не станах.

Следва:

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Питаш какво се е случило с мен?
Пушка гърми ли на сцена?
Ето това е. Светът разглобен
беше, а аз – изтощена.

Кърмех го, ала след тази кърма
плачеше, че не достига
мойто синче. И захраних сама.
Грамове исках да вдига.

Да, ама той не растеше и все
три килограма си беше.
И отчаяние мен ме обзе,
болест ли Стани тресеше?

Даже и майка ми – стара жена,
всичко в живота видяла –
викаше: Плащаш, ти дъще, цена,
млада си и неузряла.

Как се узрява, така не разбрах.
Хора не исках да чувам.
Само минути за сън си крадях,
почнах и да се страхувам.

Другите майки с децата навън
често излизаха. Беше
срамно за мен да съм с тях. И насън
мойта душа се стремеше

към забранен и нормален живот
като на другите хора.
Всяка, износила женския плод,
беше сега със партньора.

Моят (съпруг ли да го назова?)
беше изчезнал безследно.
Данък аз плащам до днес за това.
Стани живееше бедно.

Друго е рамо да имаш и гръб,
и на баща под крилото
твоето чедо да расне. Не скръб
да те тормози с теглото.

Ето, сега появи се мъжа,
с който по кръв са еднакви.
Как да повярвам, това е лъжа!
Тумор е! Клетка е ракова!

И ще ми бяга! Отново! Защо
снимка пред прага оставя?
Знае ли той, че синът му злато
истинско вече е? Бавен

ще е на Господ ответният ход,
ала разплата ще дойде.
Общата кръв не отричат и род
даже нещастни пройдохи.

виждам, че историите се развиват, но за съжаление сами. Явно всеки се е съсредоточил върху предстоящите празници. Очаквах, че след лятната почивка ще има пак въодушевление, ама...Е, поне опитахме. Благодаря ти, Мария, да това че запали от раз, и че толкова дълго поддържаш огъня. Сигурно е трябвало да се случи това измислено нещо, защото в края на краищата, имаш един прекрасен резултат от първия кръг - поетичен роман! Дай Боже всекиму! Давай, пък каквото - такова!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите