Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Yanchobro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14160

Онлайн са:
Анонимни: 468
ХуЛитери: 4
Всичко: 472

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Mitko19
:: LeoBedrosian
:: AlexanderKoz

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Госпожица Дора
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 23 Юли 2023 11:54:39 » Отговори с цитат върни се горе

Прокопи Арсениев или се събуди с тежък махмурлук, или сънуваше, че се събужда с тежък махмурлук, не знаеше и може би не му бе отсъдено свише да знае. Насън или наяве, но се намираше някъде сред някакви дървета и в някаква неясна част от денонощието, когато нощта прелива в ден или обратното, но кого да пита, като наоколо няма жива душа, мамка му? „Май здравата съм я оплескал – простена той. – Звездите са се подредили кофти за мен и нищо добро не вещаят. Абе, Прокопи, стегни се и стига с тези суеверия, какво става с тебе? Че откога си се пристрастил към астрологията?“
От нищото се появиха пет бели чаршафа и накацаха в полукръг пред него. Средният се раздвижи и оформи размахан показалец.
- Прокопи бой! – прогърмя глас. – Писна ни на хасето да се занимаваме с тебе!
- Че аз не съм ви викал! – оправда се Арсениев.
- Как да не си бе, олд мен изкукал! Преди секунди си каза: „Че откога си се пристрастил към астрологията?“. Това е реплика на Едгар от втора сцена на „Крал Лир“, неграмотнико! Как я мислиш ти тая: 6 века хвърчим като гламави от театър в театър, от училище в училище, от университет в университет, щото се накъсахте да го играете и да го изучавате тоя „Крал Лир“ и не проявихте грам милост – да я бяхте изхвърлили тая втора сцена, бе, че да не препускаме като алтави! Ти какво си учил, май френд?
- Ами българска филология…
- Има си хас да беше друго! Всички филолози си въобразявате, че можете да пишете, и за всеобщо нещастие мнозина от вас го правят. Хич не ви е жал за клетите дървета и за горкото човечество, некадърници такива! То писането да не ви е синтактичен разбор бе, запетайковци: главни части, второстепенни части, пунктуация и прочее простотии? Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак!
- Ама ти много добре си усвоил даже и фразеологизмите в българския, поговорките и пословиците! Как успя?
- Когато си във вечността, бой, се налага да утрепваш годините с безсмислени занимания, а какво по-безсмислено от лингвистиката, а?! И сега си губя времето с тебе, щото ти, нещастнико, вместо да ядеш, да спиш, да се веселиш и да се плодиш от дъжд на вятър, докато можеш, си лапнал лъжица, която не е за твоята уста! Роман ще ми пише! Но донякъде те разбирам, май френд – то сега как да си намери човек жена, като до една са бич и на английски, и на български? Тъжно живеете, гайс, тъжно. Ти се напиваш ката ден, което е похвално, обаче пък прекаляваш, което е осъдително – хубаво нещо е да си на черешата, отключва творческия потенциал, ама ти си все на тънкото връхче на дървото бе, бой. Направо те виждам как летиш надолу и ако не си счупиш врата,
то тогава тя – Цербуха,
в тиквата ще те избуха.
И с право, дарлинг, с пълно редакторско право. Каква я свърши ти дотука? Намята куп герои като чували с картофи… Ей, като казах „картофи“, че се сетих за тях – опитвал съм и аз, но по мое време не бяха чак такъв хит като сега. Гледам, че британците се накъсват да нагъват фиш енд чипс. И друго се сетих – абе не трябваше ли вие, българите, да приветствате идеята на моя сънародник – изтъкнат антифашист и хуманист, да превърне държавата ви в картофена нива? Нямаше ли да е за доброто на Европа и света?
- Ъъъ…
- Ясно, дотук с политиката, че да не ставаме на кълбета. Разбирам те наистина, вярвай ми. Ама кой друг да те разбере, май френд, ако не Шекспир? В теб живеят ен на брой личности, браво, обаче що никой от тях не чете какво са нацвъкали другите? Бяхте в джунглата, после – ни в клин, ни в ръкав – се оказахте на морския бряг и чий го дирите там? За капак и оня, дъртия милиардер, го докарахте, за да си прецакате сюжета. Сега ще ти гледам сеира какви ще ги дъвчеш, като не можеш да озаптиш тези, които живеят в главата ти. И какво още направи? Подхвърли на изстрадалия читател само еротични трохи, вместо да му поднесеш пищна сцена със секс като хората. Гладен го остави, бой. Хич ви няма днешните мъже в писането – виж, жените по-добре се оправят от вас: докато си бъркат яхнията в кухнята, в главите им бушуват страстни сцени, плод на невъзможните им мечти, а щом приключат с манджата, прас всичко това на лаптопа и после в книжно тяло за радост на читателките от двата пола, бленуващи принца, присвоил си най-важния атрибут на коня или още по-добре на магарето. Вземай се в ръце и си оправяй батака! Току-виж си успял и са ти връчили някоя престижна награда, макар че то каквото ви е днес писането, такива са ви и наградите, опазил ме Господ и от едното, и от другото.
- Искам да те питам нещо, преди да тръгнете. Ти си в няколко личности или няколко личности са в теб?
- Ей, фокс с фокс, май се мислиш за много хитър?! Да ти отговоря, а ти да проглушиш ушите на планетата и да оставиш без работа куп учени глави? И с какво после ще си вадят хляба? А не искаш ли да изплача на рамото ти земните си болки и да си призная кога и какви мизерии съм вършил? Запомни, бой – за Шекспир или добро, или нищо.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Юли 2023 14:41:05 » Отговори с цитат върни се горе

Госпожица Дора умуваше кога да започне изпълнението на мисията си – трябаше да разбере дали картата е в Едуард и да направи всичко, за да я върне в България.

- Всичко ли?- попита тя.

- Всичко! – генерал Наско я погледна с тънка усмивчица.

Хм, помисли си Дора, нашите тайни служби явно ме мислят за съвременната Мата Хари. Което, предвид събития с един политик от последните години, не беше особено ласкателно. И без друго официалният им девиз беше“Умри, но свръзка дай!“, но най-често беше“ Пари нЕма, действайте“!

Госпожица Дора се приближи до Едуард:

- Здравейте, Марко ми каза, че сте египтолог. Приятно ми е да се запозная с колега – аз съм траколог. Чували ли сте легендата за Бастет?

Едуард я погледна с интерес, но не отговори на въпроса пряко:

- Като казахте Марко, къде е той, виждали ли сте го тази сутрин?

- Ами май не – не беше ли при реката?

- Маркоооо - развикаха се и двамата.

В търсенето се включиха всички, но от Марко нямаше и следа. Майка му Маргарита, обезумяла от паника, се втурна към джунглата.

- Неее! –спря я госпожица Дора .- Наоколо е минирано. Ще отидем само професионалистите! Брат, ела с мен. Вие стойте тук, ако случайно се върне. Проверете и към реката.

Едуард прегърна жена си –„Успокой се, Марко умее да се справя! Дори и крокодил ще пребори!“
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София

МнениеВъведено на: 30 Юли 2023 17:06:37 » Отговори с цитат върни се горе

Регламентът на играта налага да сложим край на първа част, тъй като писанията трябваше да са 1 месец. Авторите се извиняват, че не успяха да се развихрят и прикючат историята в срок, но както казва Прокопи Арсениев – всяка история и герои си заживяват свой собствен живот – извън контрола на авторите.

За най-верните и нетърпеливи читатели ще повдигнем малко завесата на втора част – Марко беше намерен при японеца – двамата мъже на честта трябваше да си разменят поклони за сбогуване. Султанът на Бруней посрещна гостите си пребогато – сервира им рибай стек от областта Кобе, поръсен със златен прах./ Всяка пържола беше над 5000 евро парчето, а не както по българското черноморие - 3 пържоли за 500 лева/. Всички мигранти ахнаха при вида на златните тоалетни и решиха, че не им се ходи в България. Поетът – камикадзе Хенри рецитираше Робърт Бърнс, но никой не го слушаше. Сделката за диаманта „Регент” срещу сирене „Ноар Бри” беше пред провал, тъй като султанът предната вечер беше прекалил с Бри–то, не излизаше от тоалетната и не искаше и да помирише последното.

Госпожица Дора си призна за участие в акция „Мата Хари”, която отпочна политически скандал в родината й. Все още предстоеше третата и най-истинска целувка с Брат на лодка и с вятър в косите. А може би и нещо повече, тъй като бяхме упрекнати, че подхвърляме само”еротични трохи” на драгия читател.Smile

Разбира се, всички други герои ще дочакат своя звезден час – мис Марпъл, Арахангелский, Прокопи Арсениев, Едуард, а всички загадки за диаманта „Регент”, Кехлибарената стая и гробницата на Бастет ще получат някакво решение – надяваме се!

Благодарности на всички, които участваха с писания и идеи, а също и на всички, които четяха – жалко, че нямаше възможност за коментари и обратна връзка, но и така приключението беше много вдъхновяващо и си струваше.

Слагаме край на първа част и завършваме както Дюма в „Граф Монте Кристо” – „Чакай и се надявай!”! Пък може един ден да прочетем за госпожица Дора в книжно тяло – знае ли човек какво ще им хрумне на трите шекспирови орисници!Wink
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София

МнениеВъведено на: 01 Авг 2023 01:16:15 » Отговори с цитат върни се горе

Историята на госпожица Дора май наистина се получи доста завързана и интересна, и не само, че не може и няма да свърши просто така, но и мисля, че тя всъщност тъкмо започна. Wink Определено си иска работа и качествено пипване, и да- защо да не се всели и в книжно тяло?! Smile
Да, не е лесно да ходиш цял ден на работа, след която да въртиш манджи, гащи в пералнята, чинии в мивката,хигиени и козметики всякакви, и докато, и ако, стигнеш до сексуалната сцена на героите, се оказваш заспал напреко на диваня, с изтърван на земята телехфон, на една страна съборил нещо, на друга друго размазал вещо... Бе, друго си е от кълка на кълка сал с роман да се заиграваш..Но! Историята на госпожица Дора и цялата шарена и очарователно смахната екипажна група трябва да продължи, и доколкото е по силите и доколкото е по времето, силите и възможностите ми, ще продължа участието си. Wink Поздрави и благодарности за всички! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com