Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 336
ХуЛитери: 3
Всичко: 339

Онлайн сега:
:: Oldman
:: pc_indi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - МОРСКИ ОБРАТИ
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791

МнениеВъведено на: 02 Юли 2023 11:11:33 » Отговори с цитат върни се горе

- Прибирам се да взема душ, но после
ви каня, Поли, аз на палачинки!
- Обичам ги, запомнила си, Роси!
Последно ядох, като прави чинка.
- Да тръгваме, денят ще бъде чуден! -
покани ги Момчил и се загледа
във Рики, който днеска беше муден.
- Дали пък не е ял той нещо вредно?
Поспира се, лежи му се, горкия.
Очаквах да е гладен и да лае.
- Ще трябва, тате, лекар да открием.
- Видях табела, кабинета зная! -
и Роси към тревогата се включи.
в тревата Рик започна да повръща.
Момчил прегърна болното им куче
и тръгнаха да търсят тази къща,
в която бе видяла, че живее –
разхождайки се – лекаря Росица.
- Дали не бъркам? Тук навярно не е.
На ъгъл беше, номерът - осмица.
Откриха го след още две пресечки.
Изчакаха, че бяха подранили.
Ветеринарят взе тампон на клечка
и каза: - Дай да видя, Рики, мили!
Отвори му вниматено устата
и гърлото обра с танпона леко.
Намазката постави на стъклата
и в микроскопа вгледа се човекът.
- Натровил се е. Днес ще се прочисти
с таблетката. Но давам половина.
Породата е малка и вълниста.
Желателно е без море да мине.
- Разбрах и за това ще се погрижа.
Дано не се наложи пак да идва!
А козината може да подстрижа.
Горещо му е с тази гъста грива.
Момчил отново взе в ръцете Рики.
Изпратиха до къщата ѝ Роси.
Оклюман и безпомощен мъникът
бе тъй щастлив, че някой пак го носи.
. . .

- Върви със Роси, дъще, ти на плажа.
При кучето аз вкъщи ще остана.
- Но нужно ли е? Тя какво ще каже?
- Ще свърша нещо спешно – неизпрани
ме чакат някои наши дрехи вече.
Не ме мисли, аз тук ще се оправя.
Вземи си ти закуска! - тате рече
и да прегърне Поли не забрави.
Но Роси вече беше пред вратата.
- Донесох палачинки аз за всички! -
гласът оптимистичен на жената
запали радост в детските очички.
- Да седнем на терасата предлагам.
Сега приятно там е и прохладно.
Чиниите и приборите слагам.
Елате, татко, Роси, че съм гладна!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791

МнениеВъведено на: 03 Юли 2023 10:33:24 » Отговори с цитат върни се горе

Те хапнаха и Поли се приготви
да тръгнат по пътеката позната.
На входа до забита стара котва
очакваше ги майката... Жената
ги проследи от тяхната квартира,
когато те излязоха от вкъщи.
Видя, че пред сергията се спират
да купят плодове и се намръщи.
"Какво ли непознатата до вчера
със моето дете си позволява?
Нима Полина може да намери
приятел в нея? Тя се заблуждава!"
Реши, че непременно ще говори
със дъщеря си и напред избърза.
"Към плажа ли сте тръгнали? О, сори!
Превръзка на очите ли ти върза
Момчил, детенце мое ненагледно?
И той ли срещу мене те насъска?
Кога със теб говорехме последно
не помня и сърцето ми се пръска..!"
Прикри се да ги чака зад дървото.
Когато наближиха, ги пресрещна.
- Не си ли тръгна? Мислех тъй, защото
разбра се тате с тебе много спешно.
Полина хвана Роси за ръката,
решена нищо друго да не казва.
Учуденият поглед на жената
припряност в жеста детски забеляза
и рязко дръпна малката от нея.
Очите на детето – насълзени –
се мъчеха навън да не прелеят.
- Нима избираш чуждата пред мене?
- До тук не се намесих, но ще кажа,
че грубо е така да се държите!
Познавам тази мъка. Тя ще смаже
детето ви. Нима това целите?
Росица я погледна във очите,
не знаейки какво ли ще се случи.
- Ти нямаш място сред сърца разбити,
а на обноски искаш да ме учиш! -
изсъска със език на пепелянка,
събрала сили за борба Гергана.
Но свят ѝ се зави, потърси сянка
и Роси със съчувствие я хвана.
- Такси ли да извикам? - Няма нужда... -
едва продума, но я спря жената.
- Не се нуждая аз от помощ чужда,
махнете се от пътя на съдбата!
- Но тя не лъже и е много мила! -
поиска да я защити детето,
намерило в уплахата си сила.
- Да тръгнем, лельо Роси, към морето!
Безсилна, дълго гледа тя след двете,
които вече стигнаха до плажа.
Позната немощ върза ѝ ръцете
и се опита пак да я накаже.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com