Пуста лакумия!

Ни тъй, ни инак сестро - кък съ случи,
баш на мени ли съ лепна тъз биля.
Съ мятам, и съ дръгна къту кучи,
напити мъ душевната бълха

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

[quote="Markoni55"]Дъл да ни съ убадя на Айшету.
Тя прай магии, ама и лекува...
чи нощ ни мигвам - вече трета
все Кириту, тоз хубусник сънувам...[/quote

А-а-а зная аз илачи твърде многу
боб фърлям, с билчици умайвам,
ила, куршум шти лейна на улову
улюбен Кирчу в теб ши гу напрайвам.

Благударя, Айше, ни мъ разбра -
ни искам, сестро, да съ мъча.
Душата си ку мога да спася
щи пударя ей ту бакърчи.

Ут де мъ блъсна тоз мерак
ката ден - мен се мий нощ,
слъни грее - мен мий мрак,
да гу забрая Киру, дъл ши можи?

Магия някаква дъ ми напрайш,
ши ти платя, какоту тряба,
щи съ устая у ръцети - коту кайш,
чи тъс любов душата ми извади.

Зарязяла съм мъж, дица
и чесъна биля заразах.
Каква бе тази участ, тъз съдба
на самудива ут любоф замязах.

Ква съмудива - гургузабъл същи
ни ям, ни пия, сал съ зверя
на всеки звук сърцету ми шсъ пръсни..
дъл лек зъ мен ши съ намери?

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Markoni55 написа:

Благударя, Айше, ни мъ разбра -
ни искам, сестро, да съ мъча.
Душата си ку мога да спася
щи пударя ей ту бакърчи.

Ут де мъ блъсна тоз мерак
ката ден - мен се мий нощ,
слъни грее - мен мий мрак,
да гу забрая Киру, дъл ши можи?

Магия някаква дъ ми напрайш,
ши ти платя, какоту тряба,
щи съ устая у ръцети - коту кайш,
чи тъс любов душата ми извади.

Зарязяла съм мъж, дица
и чесъна биля заразах.
Каква бе тази участ, тъз съдба
на самудива ут любоф замязах.

Ква съмудива - гургузабъл същи
ни ям, ни пия, сал съ зверя
на всеки звук сърцету ми шсъ пръсни..
дъл лек зъ мен ши съ намери?

Тъй кът сидиш пред пруста всеки ден
ни моиш лесну Кирчу да забравиш
ши ти утмини тоз либовния прублем
ку кирка и мутиката уставиш.
Перцепцията трябва да смениш.
На гражданка дъ съ префасунираш.
Пък трудну ли ти,й кака и тува
ила при мен. Ши тъ хипнутизирам.

Си мисля и ни знам како да кажа.
Ни съ сърди, Айше, ни мога
да съ фръцкъм кът кукона пу паважа...
и ви нидейте да мъ гледати тъй строгу.

На селу най- съ чувствам равнувесну
и с рабута в ръцети - за умора,
чи къакту дума стрина Веса,
кът видиш на идна ступака двора,

виднага ши я сканираш дъл е скопосна,
дъл и симействуту й прусперира,
мъжа й дъл ду кръчмата кръстосва,
дъл дома от хубава енергия прелива.

Кък ши устая всичку и ф града,
пирцепциити барабар с Михал да гоня.
Дай друг илач, ку тряба ши търпя,
да изуря ду край ф любовната агония.

Ама къщата си ей тъй ни уставям,
закоту някуй друга ши ми съ умъкни.
Спулай, Айше, ши мъ прущаваш,
ни мога си утворя фтори пъкъл!

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Markoni55 написа:

Си мисля и ни знам како да кажа.
Ни съ сърди, Айше, ни мога
да съ фръцкъм кът кукона пу паважа...
и ви нидейте да мъ гледати тъй строгу.

На селу най- съ чувствам равнувесну
и с рабута в ръцети - за умора,
чи къакту дума стрина Веса,
кът видиш на идна ступака двора,

виднага ши я сканираш дъл е скопосна,
дъл и симействуту й прусперира,
мъжа й дъл ду кръчмата кръстосва,
дъл дома от хубава енергия прелива.

Кък ши устая всичку и ф града,
пирцепциити барабар с Михал да гоня.
Дай друг илач, ку тряба ши търпя,
да изуря ду край ф любовната агония.

Ама къщата си ей тъй ни уставям,
закоту някуй друга ши ми съ умъкни.
Спулай, Айше, ши мъ прущаваш,
ни мога си утворя фтори пъкъл!

Си знаех вътрешну,/ таз дарба я владея/,
чи точну туй ши змислиш да ми кажиш.
Чи ни в града ши хукниш, кака, с меня,
ни с баяне ши моиш съ упраиш.
Туй твойту веч на будаллък ми оди.
Кажи на Веска да ни тъ зумбира!
Чи скенерът ѝ все пу кръчми броди
със бира и със вину съ налива.
Ку видиш му пуходката ши схваниш
чи нещу софтуйрну съй умесил.
Ни ѝ я лесну май на Веситу да знаиш
С тоз мъж дет на врата ѝ съй прувесил.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Каква е таз любовна мъка?
Къде го чук... – къде се пука!
Кръстоска някаква със лука –
любовен шап по зеленчука.

Не е любов туй – шап по чесъна
и драма за двамина без един.
Стърчиш в лехата – сънена, невчесъна
не мислиш кой лука ще оплеви.

„Не ща в града, дома ми си е мой,
ма хлипам по един от друго село...“
Не са убивай тъй, жена, немой!
Туй не е Боже, Дяволско е дело.

Ни врачка, ни баячка! Слушай мен!
Едно кафе със Кирето пийнете.
И ще ти мине още него ден –
и любовта и мъката – и двете!

Той Кирчо – няма ум за две кила
и чесън, и крумит – и даже ряпа.
Какво ще ти продума – аз не знам,
но цялата ти тръпка ще окапе!

Ще грейне пак под слънчице тоз свят,
мъжа си ще прегърнеш и детето...!
И чесана ще цъфне в розов цвят
И – ей го изфирясало гайлето!
Smile

)

/Ако не мине -знам друг цяр.
В любовните дела съм цар! /

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Права-струвам... – все за нея мисля.
Що се не обажда таз жена?
Ако още от любов е вкисната –
не поемам никаква вина!

Ако пък дори кафето с Кирето
е платила тя – тъй, от любов...,
значи– няма излаз, няма спиране...
Като мойта сага... със Петров...
Cool

Стана тя, къквату стана!
сига ши тряба Госпуд да пумага
Моичкият, кът разбал, кът мъ зафана -
саму дету ни мъ метна със туягата.

Мъ то ут думи най-були.
були и мъ уцелва у сърцето,
закоту праф е, ам нали,
носими халки за вярнус на ръцети.

Сига ни смея фъф учи дъ гу пугледна.
И мия мъчну и мъй срам,
така да съ изложа, кът пуследна
нисретница, ах сестро ич ни знам

ут тоз душевен ад, дъл ши изляза жива?
Кът си пумисля кък ши ги пугледна хората,
ми иди да съ фърля у купривата
ил завинаги фъф къщата да съ затворя.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

"Халки за вярност на ръцете"?
Каква ти вярност в наше време!
Замоткаш някоя със цвете
и после, дявол да я вземе,
ти сготви някак две-три манджи
по стари бабини рецепти.
Не я наричаш още гадже,
а тя в леглото ти се лЕпи.
След месец е забременяла,
с отроче бърза да те хване.
Прийоми твърде остаряли,
но егото ти с тях се храни.
Представяш я на твойте старци
като снаха или бамбина.
А те отдавна са с мераци
от тебе внуче да си имат.
И ето как накрай се стига
до въртележката роднинска.
Ти искаш да извикаш "Стига!",
но воля нямаш, не ти стиска.
Така е, брат. Сипи! Наздраве!
Сега за сватба дай ми дата.
Уж ние били сме корави,
а то, оказа се жената!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Знам я таз любов еднопосочна.
Бе ми трън в сърцето шест години.
Ако трябва да съм по-най-точна –
скоро и деветата ще мине.

Свиква се обаче с тази болка...
Трънчето полека се стопява,
колкото полека става – толкова,
а сърцето бавно се втърдява

и се пази вече от харесване,
и внимава с ласкавите думи –
цетката е ситна като преса,
не пропуска даже нежни шумове.

После... старостта прощава всичко.
Две ръце те милват по косите,
две ръце, които те обича...т
Твоите – излишно е да питаш...!

Тъй ни разбрах како е изнивяра
и мойту увлечение - тъй кък да гу класифицирам.
И бруи ли съ - чи вечи съм дуволну стара
и можи ей тъй дажи да си фантазирам.

То кът пуглеж свитът кък съ е куртулисал
туй дет на пуразия кой с куго
си ляга, аз изнивирявах мисленну,
пък съуказва някуй е надал ухо

и глей кък ми пудпали чергата.
Сига съ разминавам с моичкия мълчешком.
Гледам много да ни му съ меркам -
утесня ни нещо, тъй уютния ни дом.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Мислите човешки са си лични –
никой няма върху тях правА!
Позитивни или неприлични –
всеки сам решава си това!

Ако твоичкият не разбира,
или ти разгонва мисълта –
нека кОпа лозе на баира –
няма друга от такъв файда!

Спирам тука, че ме чака бира
в кръчма над Траянови врата
там където мисълта ни спира
и се лее волно песента... Smile

)))

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

То, кой ли е доволен да е стар?
Това на никой, вярвам, се не нрави,
защото ставаш ти от господар
нещастен роб на болните си стави.

А мислената изневяра, знай,
по буквата на кодекса семеен,
отдавна вече не зачитат май
и в мозъка си можеш да се рееш

над нивата със цъфналата ръж
и класове да мачкаш ти наужким
с най-хубавия за сърцето мъж.
Това не води до развод с разруха!🥰

От мене – толкоз. Чао до после, сестро!

Забатачих съ и их ни знам
де ши му излези края...
Мъж ми горкия ут срам
сам ни знай како да прай.

Мъчно ми е, тъй гу насадих...
кръвнуту му все да рипа,
плача - дъл ши ми прусти -
влача съ нищастна, къту дрипа.

Нищу ни пухващам, ни спори -
ни готвене, ни шиене, а пък градината
кът припикана - ши ми изгури
и пиперя, и думатиту - пък зимата

ши съ чудим ко ши съ иде.
То дубре, чи яркити ми снасят,
пък кузите - Койчу ги пасе
тъй, за млечицету прясну.

Чуду чакъм да са пуяви,
нещу в нас да съ убърни.
Искъм какту напреди
обичта в дома ни да съ върни!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите