МОРСКИ ОБРАТИ

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Понеделник отвори очи,
засияли от лятно очакване.
Залюля се на сноп от лъчи
този юнски чаровник и пакостник.

Дъщеря ми Полина с делфин
надуваем от къщи излезе.
Бе облякла тя банския син
и прегърнала Рик - пекинеза.

Исках с мен и със кучето тя
към морето веднага да тръгне.
Да забрави какво сполетя
всички нас... А пък аз да изтръгна

този спомен, разцепил деня
и съня ми среднощен прогонил.
Не очаквах, че друга жена
ще заеме в сърцето ми трона.

Натоварих багажа отзад
на колата и леко форсирах.
Аз минавам все още за млад,
но за нова любов не пледирах.

И добре, че любовта ни връхлита
дори тогава, когато сме се отказали.
Превзема душата ни без да я пита
и ей ти я - нова възторжена фаза! Laughing

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

След обилните майски валежи
юни плахо пристъпи напред
към нормалните летни копнежи,
но...нека караме всичко подред.

Ред няма, недей се надява -
живота си хващай в ръце.
Любов ли! Каквато - такава!
Прегръщай не с ум, а с сърце!

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Щом колата полека подегли
Поли почна смутено да бъбри.
- Тате, в моите спомени бегли
все споделяш словата си мъдри.

Ето, днес аз отново се чудя
във какво да намеря утеха.
Често сутрин с кошмари се будя,
че във нищо не жъна успехи.

Помогни ми отново да мога
със усмивка деня да посрещам.
Нямам нужда от лекция строга,
а от обич и ласка гореща.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

"Тази моя прекрасна Полина!" -
мислех с гордост и стисках волана.
Злополука дойде... не подмина...
И животът - бразда разорана

се е проснал пред мене оголен...
В огледалото често се взирах.
Дъщеря ми с очите огромни
в мене спомени куп прожектира.

Светофари! Набивам спирачки.
"По-спокойно, Момчиле!" - си казвам.
Камион черен облак отхрачва,
сякаш мен е решил да наказва.

Но защо! Аз пред кой съм виновен?
Мигар знаех какво ще се случи?
- Карай вляво! - крещи ми огромен
мъж и бърза напред да се чупи...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Аз съм морска вълна
със сърце на жена
и душа разорана от бури,
аз съм част от морето
и част от брега,
нежна ласка, но с помисли щури.

Аз чета по следи
от нозе и коси
и по сълзи край морските дюни,
аз съм обич която
и теб ще те спаси,
с тихи пръсти по арфови струни...

Ще те срещна с тъга,
със смълчана нега,
ще помилвам сърцето тревожно,
докато не усетиш,
че в мъж и жена
всяка нова любов е възможна...!!!

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

- Тате, леко! Чак Рик се уплаши.
Виж го само, забрави да лае.
Камионът със облака прашен
явно пътя си никак не знае.

Стой далече и риск не поемай.
И без друго се чувствам сломена.
А тревогата, в мене стаена,
и без друго ме кара да стена.

Остави камиона да кара,
само тъй няма той да ни пречи.
Припомни си поуката стара -
Ако бързаш, не стигаш далече.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

- Да, детето ми, ето – внимавам,
Рик добричък е, също мирува.
Погледни този как задминава!
Май си търси беля, ми се струва!

В магистрала от тука се включвам,
тя ни води със теб до морето.
Нищо лошо със нас да се случва
не желая! Очаква сърцето

на лазурния бряг да застане
и да гледаме изгрева трима.
А кошмарът зад нас да остане,
моя дъще, умнице любима!

- Ти онази квартира до плажа
ли запази, с красивата гледка?
- Да, разбира се, щях да ти кажа,
ако бях я сменил. Със беседката!

Ако искаш, със Рики поспете.
Щом пристигнем там, ще ви събудя.
И със съндвичи се подкрепете.
Аз шофьор съм и ще се потрудя!

Любовта- нито нова, ни вчерашна,
в пътя много внимава
и дори когато мине в насрещното,
пътешествието продължава.
Обича пояси със делфини,
малки, палави пекинези,
момичета с бански сини
и такива, дето не са от тези,
дето за нея пледират(кат` мене).
Тя е такава една висока
и морето й е съвсем до колЕне,
но винаги скача в дълбокото...
Защото всичко й е простено.

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Пътища, пътища, много пред тебе
Всички, обаче, не водят до Рим Smile

Път на Съдбата поемаш от бебе.
Дали ще избягат от теб яко дим

пречки, несгоди, фалшиви приятели,
усмивки ехидни и сълзи от яд,
дали ще успееш да срещнеш мечтатели
и с тях да делиш закуска, обяд...

Дали след вечеря ще гледаш звездите
докосвайки плахо любима ръка
и в нейните пръсти да сплиташ мечтите...
Добре, че не знаеш - старееш така... Smile

А днес към морето поел си направо,
отзад вече спинкат две малки деца.
Прелитат джигити край тебе от ляво
от дясно се мяркат огрени селца.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

- Нима сме пристигнали? Сладко съм спала.
И Рики напира навън да излезе.
Морето пред нас е, блести засияло,
а слънцето с детско езиче се плези!

Да скачаме, джафчо! Горещо ли стана
на моя приятел със козина гъста?
Ела да опиташ водата! Изпрано
ще бъде кожухчето с морските пръски.

- Страхува се още, не виждаш ли, Поли?
Това му е първата среща с морето.
Заглежда се в дамски крака дългополи,
готов е да пише лирично либрето.

- Виж Рики! Чадърът е празен, но дама
сега ще изтича при нас от вълните!
Не скачай, сладурчо, на кърпата, само
по края! Съборил си чантата... Спри се!

- Какъв е чаровник, разкошно е кучето!
Та то е детенце немирно и щуричко!
От малък и моето кученце учех! -
възкликна жената, засмяла се звучно.

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 33

Понякога неловка ситуация
не се превръща в лична излагация.
Дори и повод някой би открил
за дребен флирт - спонтанен, мил...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

От морето вълната надигна се плавно,
бе по-дълга от всичките край нея вълни,
за да види как флирта замислен отдавна
с лай на куче започна и... ще продължи..

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

- Госпожо, простете, немирно е кучето...
Хавлията ваша сега ще изтупам.
От малък и мене така са ме учили!
Ах, Ричи, поспри се, недей да ме буташ.

" Така ме изложи, мой малък немирнико!
Засрами ме ти пред жена непозната..."
- Харесвам ви, казва с опашката вирната,
но е любопитен и търси играта.

Сега ще отидем до нашта квартира.
Направо от пътя пристигнахме тука.
Наблизо е, зная къде се намира.
До малко капанче "Отбий се ти тука!"

Довиждане! Поли, да тръгваме вече!
Ела, хубостнико, ела да те взема!
И слънцето днес много рано напече...
Простете! – О, няма, човече, проблеми!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите