ДО ПИПИ

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Ох, че мушмуре си, Зинче,
бързо ме разсмиваш!
Аз съм със серйозно винтче.
Как ли го навиваш
все на смях да ме напушва
и на кикот звучен?
Отстрани в захлас ме слуша
моят делник скучен.
Докато със теб говоря
чувам гюрултия.
Външна порта се отвори.
Ах, кои са тия?
Влиза дама достолепна –
сигурно е Пипи
Тройка са великолепна!
Ох, ще се ощипя!
Тя – над сто години вече –
се поддържа с бани.
Близки търси, не далечни.
Ходи с Том и Ани.
И не спира да им казва
колко ги обича.
Възрастта не забелязва,
кара ги да тичат.
Още мускули показва,
кон не вдига вече.
И истории разказва –
страшно е човече!
Ето, аз се приближавам,
тя във мен се вглежда.
Бързичко ѝ се представям.
С погледа премрежен
много точно тя решава
що за мозък нося.
И спонтанно ми задава
няколко въпроса.
После стомните ѝ пълни
аз в дома прибирам
Пипилота-младша звънва
с глас звънлив, не спира.
Всъщност тя е пра-пра внучка,
ала си приличат.
Но с коса - една куйручка
и с чорап различен.
Вместо баба ѝ да кани
мен на пълна маса,
свои ястия отбрани
днеска ѝ поднасям.
Хапна си и ги хареса,
но са уморени.
Спускам дружке тук завесе.
Време е да дремнем.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Доста дълго продължава
тази дрямка странна.
Сънищата се рояват
смешни и забавни.
Баба Пипи ту се стряска,
ту във сън потъва.
Звучно със уста примлясква,
в сън лови пъстърва.
Все пак е деликатесна
рибата планинска.
Но не е – признавам – лесно,
трябва мераклийство.
Аз очите да отвори
чакам боязливо.
Искам и да поговоря
с бабата красива.
Ти подсмихваш се. Почакай,
казвам отговорно.
Комплимент от мен не чакай.
В туй пространство дворно
аз не виждам по-прекрасна
от бабетка Пипи.
Че не вярваш ми е ясно.
Дай да те ощипя!
Ето – тя очи отваря,
вече разсънЕна
и веднага заговаря,
вглеждайки се в мене!
- Готвиш вкусно. Имам нужда
от готвач. Предлагам,
да не се усещаш чужда,
с теб да разполагам.
За годишната заплата
ще се разбереме.
Ще наглеждаш и децата,
че са страшно бреме.
Изненадана не зная
що ли аз да сторя.
Но решавам че накрая
с вас ще поговоря.
Тъй че – казвайте сегичка
да се съгласявам
или да подам ръчичка
и във тръс да бягам.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Всеки може да избяга –
туй е много лесно.
Няма вдигната тояга,
ни шамарче плеснато.
И защо тогаз да тичат
твоите крачета?
Ти да готвиш най-обичаш.
Нека е приета
тази хубава оферта
от бабетка Пипи.
Слагай шапка, че нормално
е да се накиприш.
После тебе Астрид Линдгрен
в нов роман ще включи.
Има си сюжет, развитие,
но и спешен случай.
"Няма нищо спешно, - казваш -
че дошла съм тука".
Движещата мисъл води
тебе до поука:
И с магарето се стига
до целта известна.
Не с карета, не с талига,
а с попътна песен,
с вяра, че е достижима
крайната ти точка.
Щом заложил си на име –
действай без отсрочка!
Много взех да философствам,
дай да режа лука.
Ти пък обели картофи.
Готвим двете тука.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите