mmm
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
|
 Въведено на:
28 Апр 2004 22:51:19 » Глинени мушмули |
  |
Глинени мушмули
Това не става за заглавие на приказка – си рекох.
- Става, става! – чух тъничко гласче.
- Кой каза “Става, става!”? – притеснено се огледах. Наоколо не забелязах нищо, което би могло да каже “Става, става!”
- Аз казах “Става, става!”! – пак се обади гласчето.
Проучих по-обстойно близката околност, но пак не можах да разбера откъде идва това “Става, става!”... Добре, де, в крайна сметка има ли значение? Щом става – става! И започнах:
Едно дърво си растеше край пътя. Но то беше малко особено! Закачиш ли на него табела “Череша”, раждаше череши! Сложиш ли “Круша” – появяваха се круши! Веднъж недобросъвестни люде го бяха накичили от едната страна с “Ябълка”, а от другата – с “Копър”! Няма да казвам какво се получи...
Така или иначе дървото растеше и раждаше. Но всъщност дълбоко в себе си вярваше, че е мушмула. И му се искаше да даде съответния плод! Ама нямаше кой да му сложи подходяща табела...
- Имаше, имаше! – изцвърча гласчето.
- Абе, какво си ти, дето само ми се бъркаш? – реших да се ядосам аз.
- Не си много страшен! – присмя ми се пискливото.
- Не съм, ама като спра да пиша и ще видиш! – заканих се злонравно.
- Е-е, недей така де, има още приказка!
- Добре, но ще мълчиш! Само ме разсейваш!
... Един ден пътуващ грънчар се разположи под дървото да продава стоката си. Имаше чинии, стомни, делви и гърнета. Имаше и разни украшения. Деца се нароиха и започнаха да зяпат. А сред залисията едно от тях посочи някакви дрънкулки и извика: “Ей, вижте бе, глинени мушмули!”
- Така, така! – не се стърпя гласчето.
Грънчарят се усмихна, взе парче картон и написа относително грамотно: “Разни стоки, украйшения и глинени мушмули!”. После закачи надписа над сергията си на дървото.
Беше шум, беше суета, кой каквото купил – купил и човекът си откара грънците. Но табелата остана. А един ден, леле – мале, хората, минаващи по пътя – що да видят?!! Цялото дърво отрупано! Клоните му натежали – и висят чак до земята разни стоки, украйшения и глинени мушмли!
- Така, така! – изпищя гласчето.
Автор: Петър Чухов |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 8320
ХуЛитери: 1
Всичко: 8321
Онлайн сега:
