Приключенията на пружинката-пътешественик

Приключенията на пружинката - пътешественик

Тя се роди в Големия завод за метални части - мъничка пружинка, приличаща на хилядите й посестрими, свитичка и слабовата, незначителна пред огромните лъскави валове, тежките вериги, самолетните болтове, нитове и какви ли още не горди метални творения. Пружинката отскочи от топлото тяло на майка си - отрудената стара машина, която откакто се помнеше, създаваше ли, създаваше дечица - пружинки.
Пружинките са любопитни създанийца - винаги в движение, мърдащи, разтегливи, скокливи. Тази не правеше изключение, освен че беше дори по-любопитна от всички други пружинки. Тя хич не искаше да прекарва живота си застопорена между някакви други метални части и пружинираща само малко напред и малко назад, и така, докато се скъса или още по-зле - докато ръждяса и я изхвърлят от употреба. Брррррр, направо настръхваше от мисълта за ръждата, покриваща лъскавото й телце. Пружинката си беше роден авантюрист и пътешественик, което си е рядко качество за всяко метално творение.
В главата й или по-точно казано, в единия край на спираловидното й тяло, се зараждаше план как да се измъкне от лентата, която я придвижваше към сръчните ръце на работничката - сортировачка. От работничката зависеше коя пружинка къде ще попадне - дали в хубавите кутии за магазините или в голямата и грозна кутия - за ново претапяне.
И така, планът за бягство на Пружинката беше следния: щом пръстите на работничката я хванат, да им направи нещо много лошо, за да я изпуснат и да не попадне в някоя от кутиите. Какво точно щеше да направи, ще да мисли, когато му дойде времето. Сега й оставаше само да чака, да се оглежда и да се вози на лентата.
Времето не се бави дълго, а взе, че дойде. Пръстите прихванаха телцето на Пружинката, но тя беше подготвена да действа. Извъртя се леко, наклони глава към единия пръст и се помъчи с все сила да се забие в него. За по-сигурно сви долния край на металната си спирала и защипа, доколкото можа, друг попаднал й пръст.
Планът беше повече от успешен - работничката изпищя, хвърли настрани Пружинката и пъхна в устата си убодения пръст, за да облекчи болката.
Пружинката доволна се претъркули към един прашен ъгъл, който си беше набелязала още докато се возеше на лентата и където щеше необезпокоявано да изчака тупурдията да утихне.
Врясъците и крясъците на работничката не бяха спрели, когато към нея се приближи едно човешко дете с някакъв метален диск в ръката.
- Какво крещиш, работи! - властно каза то на работничката.
- Извинете, господине, но една пружинка ми се заби в пръста и много ме заболя. - заоправдава се тя. - Изтървах я някъде и не мога да я открия.
- Не ме интересува! Ако още веднъж чуя от теб и звук, ще кажа на татко да те уволни! - продължи детето със същия тон, като същевременно оглеждаше пода, за да открие пружинката-беглец.
Пружинката, колкото и безстрашна да беше, усети, че това малкото човешко същество щеше да й докара само неприятности и щеше да провали всичките й смели хрумвания за интересни пътешествия. Сви се в прашния ъгъл и започна горещо да се моли на всеметалния бог ужасното дете да не я открие.
Със стоманен блясък в очите, хлапето насочи тлъстичката си ръчица, в която държеше странния диск право към прашния ъгъл - скривалище. Пружинката усети как някаква всемогъща сила я привлече към диска. Тя се дърпаше към ъгъла, но нещо я дърпаше все по-настойчиво и по-настойчиво към диска. В един момент Пружинката не можа да устои на силата и полетя нагоре, нагоре…
- ОООООООО! УАУ! ЛЕТЯ!!! - страхът й се примеси с такова голямо удивление и наслада, че тя забрави и злобното детенце, и бягството си, и плановете си за пътешествия по широкия свят. Тя ЛЕТЕШЕ!
Полетът завърши с едно звучно "ШЛЬОК!" и Пружинката се залепи за диска като марка за пощенска картичка. И това хич не беше странно, защото дискът беше един най-обикновен магнит, но как можеше една неопитна Пружинка да знае това?
- Ето я, значи, бегълката! - изсъска малкото изчадие. - Пипнах ли те, а?
Пружинката реши, че е по-умно да си замълчи и да види какво ще се случи. Пък и все още беше твърде развълнувана от полета, за да каже каквото и да е.
Хлапето хвърли един леден поглед към работничката, която бързаше да навакса с изоставената работа; после гордо закрачи нанякъде, понесло залепената на магнита Пружинка.
"- Ех, - мислеше си тя, - мечтите ми започнаха да се сбъдват. Ето на, носят ме. Разглеждам, пътувам, колко интересно е всичко."
Пружинката весело помаха на група огромни болтове, които дори не си направиха труда да я погледнат, а вцепенени в огромността си, седяха като истукани.
"- Хм, невъзпитан свят. - рече си Пружинката. - Явно това, че си голям и силен, не значи непременно, че си и възпитан."
След десетина минути хлапето влезе в една стая, не така голяма, както цехът, където се беше родила Пружинката, но все пак достатъчно голяма, за да побере хиляди колби и епруветки, и уреди, и термометри, и какво ли още не, в което бълбукаха, вряха и бълваха миризливи пушеци някакви разноцветни течности.
Мислите на Пружинката утихнаха от удивление пред разкрилия се нов и непознат свят.
"- Каква красота, какви цветове, какво нещо!" - успя да помисли тя и мислите й пак секнаха. Цялото й същество отново се прехласна пред врящото и кипящо чудо на химията.
- Татко, татко! - извика хлапето.
След секунда бащата се дотъркаля при отрочето си. Той имаше същия стоманен поглед, същите тлъсти ръчички и всичко у него сякаш бе умножено поне по три в сравнение с непоносимото синче.
- Кажи, синко. - каза той със странно умиление.
- Може ли да направя едно експериментче? Малко експериментче, а? - хлапето извиси умилкващо гласче, което можеше да разтопи и ледник на Северния полюс.- Моля те…
Бащата въздъхна и каза:
- Да не стане като вчера, когато ми разтопи два ценни вала, пет лагера и … ъ… любимата котка на майка ти.
- Няма, татко, няма. Искам само да пробвам дали тази пружинка - хлапето с погнуса хвана Пружинката в кебапчестите си пръсти - ще издържи на оня, новия реактив.
Пружинката не разбра какво точно трябва да издържи, но думите "издържи" и "реактив", а и начинът, по който бяха изречени, звучаха вече болезнено и нездравословно. Тя отново опита изпитания метод за измъкване с убождането и защипването, които бяха дали доста добри резултати при работничката, но тук дебелата кожа на хлапето не поддаваше. То стисна още по-силно и Пружинката утихна покорна в ръката му.
- Не забравяй да си сложиш ръкавици, сине. - напомни бащата. - Работата с химикали не е шега.
- Няма, татко. Ще сложа. - тържествено обеща хлапето.
- Оставям те да се забавляваш - каза бащата.
- Само още нещо, татко. - в очите на хлапето блесна демоничен огън - уволни онази работничка на машината за пружинки. Никаква работа не ни върши. Тая пружинка, дето я нося, беше паднала в един прашен ъгъл, кой знае още колко такива се въргалят по пода.
- Така ли? - в гласа на бащата прозвучаха скъпернически нотки. - Тези работници ще ни разорят. Ще я уволня още сега. - и той се запъти към цеха за метални части.
Пружинката внезапно почувства в душата й да се промъква хлад. Колко необмислено постъпи, колко по детински необмислено. Ето на, избяга, а сега? Сега какво? Заради нея, заради глупашкото й бягство, /"какво ти бягство, то поне бягство като бягство да беше", мислеше си тя/, щяха да уволнят работничката, а самата Пружинка щяха да подложат на неясно експериментче с "реактив"…
"-Нищо добро не излезе от цялата работа.- продължи да се самонавива Пружинката. - Трябваше да си замина в магазина и да съм редова пружинка, какво толкова?"
В този момент обаче в съзнанието й проблясна спомена за краткия й полет, за триумфа, който изпита и съжалението й се изпари на мига. Та коя друга пружинка бе летяла така? Коя?
Хлапето постави отново Пружинката на магнита, за да не се изтъркули някъде из лабораторията, докато си намери ръкавиците.
Пружинката, видяла се за секунда свободна, отново бе обзета от горещ оптимизъм, че нещо може да се случи и безумните й мечти да пътешества ще се сбъднат. Реши, че нищо не пречи да удари една молитва на всеметалния бог - ако не помогне, поне няма да навреди, така де!
И стана чудото - през прозореца на лабораторията влетя някаква птица. Голяма и черна, с малко бяло по тялото и лъскави като нитове очички.
Птицата кацна на лабораторната маса, където лежеше магнитът. Очичките й фиксираха лъскавата Пружинка. Птицата закрачи предпазливо и алчно към магнита.
Всичко оттук нататък се разви, както се казва, със шеметна скорост. Хлапето, намерило ръкавиците си, се обърна и видя птицата, която гледаше като омагьосана лъскавата Пружинка и я доближаваше все повече и повече.
- Къш, къш, не пипааааааааааааааааааааай! - изкрещя хлапето, но викът му само ускори събитията. Птицата, почти достигнала заветната цел, протегна шия, хвана в човката си Пружинката и я издърпа с все сила от магнита. После, без да губи нито секунда, излетя през прозореца, придружена от "къшкъшкането" на хлапето.
"-Ето това е ПОЛЕТ! - ликуваше Пружинката. - Това е ИСТИНСКО ЛЕТЕНЕ! ИСТИНСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ! Под мен - Светът, над мен - Небето, ееееееееех!"
Ликуването на Пружинката не продължи дълго. Чу се гърмеж и нещо се вряза в птицата. Тя се присви конвулсивно и изграчи от болка. Изпусна Пружинката от човката си и тялото й безчувствено се заспуска надолу, към земята. Беше уцелена от ловци.
Пружинката също полетя надолу. Приземи се в една кална локва, близо до някаква пейка в някакъв парк.
- О, ужас, О, УЖАС! ВОДА!
В главата й започнаха да се въртят мисли за ръжда, за безпомощност и пак за тази гадна ръжда, която щеше да я покрие за нула време, ако не я измъкнеха от локвата.
В този момент през локвата прецапаха два големи човешки крака, обути в стари обувки. Пружинката инстинктивно извика:
- ПОМОЩ! ПОМОЩ!
Краката се отдалечиха на няколко стъпки от локвата, после се завъртяха и се върнаха обратно.
- Чух ли нещо? - човешки глас, голяма рошава глава, навеждаща се към локвата, взираща се във водата.
- Чухте, разбира се. ПОМОЩ!
- Я виж ти, пружинка.
- Пружинка - пътешественик. Приятно ми е. - Пружинката тайно поблагодари за кой ли път днес на всеметалния бог, че нещата вземаха добър обрат, - А вие сте?
- Писател. - простичко се представи рошавоглавия с големите крака. - Цяла сутрин се чудех откъде да си намеря нова пружинка за химикалката, старата никаква я няма вече. И ето на - откривам теб.
- И какво ще трябва да правя? - полюбопитсва малката Пружинка. - Защото, да ви предупредя, хич не обичам да стоя на едно място. Стоенето не е за мен, аз съм по случването на разни неща и опознаването на света. Пък и - тук Пружинката незнайно защо се сети за работничката - бих желала да съм от полза, а кой е от полза, ако само си стои на едно място?
- Ще ми помагаш в писането, а чрез мен - на хиляди хора. Няма по-голямо приключение от това да разказваш на хората различни истории, хубави истории, които да ги правят по-добри.
- Дадено! - радостно извика Пружинката. - Какво ще кажеш да започнем с моята история?

Автор: Красимира Игнатова Станкова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите