на Бистра Александрова -
за всичко...

Налива залезът своето вино
и пълни вечерната бъчва.
Привечер мъжете униват.
Привечер мъжете
имат нужда
от кръчма.

 ( пълен текст » 889 байта още | 45 коментара | рейтинг: 5 ) 

"А другото е грим и осветление.."

Защото от Небето не зависи
природата на собствения климат.
Защото няма нищо твърде чисто,
когато си от кал и обозримост.

 ( пълен текст » 764 байта още | 25 коментара | рейтинг: 5 ) 

Толкова го обича, че и идва да реве на глас. Държи го в ръцете си, притиска го силно до гърдите си и сърцето и се къса на парчета. Той все още диша. Все още е жив. Бори се, доколкото му стигат малките сили. Очите му са притворени, клепачите леко потрепват, а душата му плува между съня и треската, между деня и нощта, между смъртта и живота.

 ( пълен текст » 15165 байта още | 10 коментара | рейтинг: 5 ) 

- Мисля, че започва да ми разминава. Вече по-малко ме боли! - лежах на дясната си страна с гръб към доктора и сестрата, милосърдната сестра. Как звучи само, милосърдна сестра! Някак отнесено, топло, като от друга епоха и лишено от сексуалността, която витаеше около това младо създание с огромен бюст. Аз съм класически извратеняк, може би умирах и сърцето ми се разкъсваше на парчета в този миг, но не пропусках пошлите подробности от пейзажа. Болката в гърдите ми наистина сякаш отшумяваше.
- Не, не! - докторът продължаваше да търкаля накрайника на видеозона по оплескания ми с гел гръб и се подсмихваше тайнствено. Сестрата също. - Просто ти бихме морфин, за това усещаш облекчение!
А!? Това ли било! Ето я значи вълшебната пръчица на съвременната медицина, така поне ще умра нахилен и щастлив. В реанимацията влязоха още двама лекари, дежурните от другите две крила на кардиологичното отделение. Ставаше сложно явно. Всички гледаха изображението на монитора с изпитателен поглед. Аз не виждах нищо освен лицата им, но чувах на колоните грохота на сърцето си и се носех по някаква река към друго измерени, надявах се по-добро.

 ( пълен текст » 8691 байта още | 11 коментара | рейтинг: 4.8 ) 

Има много трудоемки начини да убиеш човек:
накарай го да носи дървена талпа
до върха на един хълм и го прикови на нея.

 ( пълен текст » 1508 байта още | 11 коментара | рейтинг: 5 ) 

Малък съм, може би. Още протягам ръцете си.
Още проплаквам, когато далече е мама.

 ( пълен текст » 1159 байта още | 14 коментара | рейтинг: 4.93 ) 

Дългите ти пръсти са фиорди,

 ( пълен текст » 339 байта още | 9 коментара | рейтинг: 0 ) 

Кавалът заплака с душата на стомна изписана.
Заплака мечтата му - вечно да плаче орисана.

Погали с мелодия - спомен от бъдното минало,
сърцата ни стари, душите ни голо-изстинали.

 ( пълен текст » 3987 байта още | 13 коментара | рейтинг: 5 ) 

докато градът спи
докато ти спиш

 ( пълен текст » 570 байта още | 29 коментара | рейтинг: 0 ) 

Какво красиво гробище видях -
на хълм зелен, сред цъфнали дървета.
Край белите му плочи поседях
и съм задрямал без да се усетя.

 ( пълен текст » 640 байта още | 8 коментара | рейтинг: 5 ) 

Е, и какво да правим сега,
откъде да започнем?

 ( пълен текст » 611 байта още | 10 коментара | рейтинг: 5 ) 

Пролетта е запретнала китни ръкави
и с дъха на мома щедро гали земята.
Вече шеста година без мама я карам
и съдбата по своя харман ме подмята.

 ( пълен текст » 882 байта още | 10 коментара | рейтинг: 5 )