Възхвала на хубостта

автор: cataphractus (1884 четения)   

От зъбките ти, жлътнали кат нарцис,
И от косата ти, цъфтяща кат невен,
И от очите морни, с гурел подчертани –
От сичко туй съм ази запленен...

А циците, висящи до земята,
Които риташ с криви и лопатести крака ??
А фейса ти с черти, що срамят и ламята,
Или пък нравът ти прекрасен,
Който ме шашнА ??

Гласът ти дрезгав ме продрано уверява
Във чувства, що за първи път познах –
Повярвай ми, до срещата със тебе
Не познавах ни любов, ни вледеняващ страх ...

Дъхът ти, моя мила, е направо материален –
Един ефектен и естествен мухозол,
А пък милувките ти нежни
Просто ме рендосват :
Ръцете ти мазол са до мазол ...

Природно чудо е това
Да нямаш талия
И едновременно със туй
Да нямаш врат

И истинска магия ще да е,
Че с теб по цяла нощ аз тъна в луд разврат ...

О, ти, която си Цирцея,
Колкото си и свиня !
О, ти, чудовище митично –
Според Шекспир
Твойто име е Жена ...

[ назад към списъка ]