Заден двор

автор: anonimapokrifoff (2196 четения)   

/Вдъхновено от "Задна Прашка" на baijim/

Усещаш, че те обичам. Всъщност направо те обожавам. Но искам и да бъда в теб, да те използвам. А не да те гледам от разстояние.
Повече няма да чакам.

Как искам да науча
дали е като кучи
тъй тесният ти проход!
И тръгвам аз на поход –
и с мушама, и с каска:
потаен заден двор,
сега ще те опраскам,
макар със пот и зор!

/В мен свири бойният тромпет
и рискът вече е поет./

Но пречат гъстите ти храсти –
на воля тука са прорасли.
И колко тесен е теренът,
ох, дяволите да те вземат!
Неравна, трудна е борбата,
затъвам до ушите в кал.
И хич не ме държат краката –
признавам, май съм се предал.

/В задъханите паузи
подкрепят ме аплаузи./

Сърцето ми инфарктно тупка,
пропадам в Черната ти дупка,
но мъжката отново ставам,
Вселената ти разширявам.
Надавам вече вик победен,
звездите пеят в строен хор.
Направих те направо преден –
видя ли, калпав заден двор?

[ назад към списъка ]