ходих
koraba
ходих някъде и спомнях си улици .
прелиствах отминали спомени и търсех в тях
някакви живи приатели
които да разкажат си своите спомени
за години отминали и избягали улици
в тихия някога обичан квартал .
ходих и търсех си спомени
и се натъкнах на някогщна детска осмивка
прескочила някъв дувар
за череши пазени зорко от комшия проклет
приателите всички изчезнаха
подгонени от гневът на отбрания омразен съсед.
защо ли се лутам да търся си спомени
като няма ги вече и този дувар и детското скитане и
онзи пълен на времето вече опустял тъй обичан квартал
.ходя си вече по мъките и диря си спомени
сякъш съ още дете подгонило с чантата
най красивата от нашия клас.
що ли за кво ли
но ходя си аз пак отново по улици отдавна забравени
за да намеря отново любимите спомени на централен квартал
във вечното търсете на изгубени вещи
принадлежали на крал





Този материал е изпратен от ХуЛите
http://hulite.net

URL на материала е:
http://hulite.net/modules.php?name=Sections&op=viewarticle&artid=79