Приятели
blackpearl
В сърцето ми направила е място любовта
и нея, не разбира я света.
Облечено сърцето с размисли навеки,
ледено се струва... не на всеки.
Вечер тихичко щом в размисъл седя,
събирам моите приятели до масата.
Вярата, за миг до мен дойде. В беда,
винаги първа тя подава ми ръка.
С трясък влиза Истина,
не движи се сама,
след нея, като на финал се спуска Разума.
Съвестта, като домакин,
на всеки тя отваряше врата.
Надеждата, чувствителна и лека,
към мен се движи сякаш по пътека.
Мъдростта, щом влезна, като в едно
всички със поклон предложиха место.
Зад дрехата ми, криеше се егото.
Тържествено накрая влиза любовта,
най-бавно идва тя и всички нея чакаха.
Разказвах вечерта, как минал е деня,
какво ме впечатли...
Надеждата : – Дали родиха се мечти !
За мислите ми, говорехме ... дори.
Мъдростта попита ме : – Какво те вдъхнови
и как му ти благодари ?!
Замислих се... отвърнах : – Е, да, не го видях,
но утре ще направя знак с това благодаря !
Надеждата се съгласи,
елегантно и звучи.
Съвестта се включва : – О, простете,
да е правилно сърцето !
Истината ме допря,
каза : – Нещо си замислена.
Отвърнах : – Да, днес ме заболя,
някой там ми се присмя !
Любовта попита ме : – Дали прости ?!
Аз казах : –Да, но още ме боли.
Мъдростта заключи : – Кажи на егото,
да не гледа там !
А то, присви очи, потъна цялото във срам.
Разума попита : – Дали, не ти се спи,
може би се умори ?!
Галантно той, подаде ми ръка
и каза : – Спокойно, утре ще е друг света !
Така завърши вечерта с размисъл преди ноща.
|
|