е е е snyag
Бодра бях, ала заклах,
(едно) шарено петле,
после плааках, ах, ах, ах
за туй Пенлеве!
После малко си поспах,
вън валеше дъжд,
и на сън се юрнах, брях,
в цъфналата ръж!
После тръгнах на из път,
към то свидний бряг!
ето виждам родний кът,
Вий пък вашта:
СНЯГ
|
|