Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Мече с елечеПубликувано от Administrator на 13.07.2018 @ 18:44:55 (395 четения)автор: lennichkata Имало едно мече, то си имало елече. На елечето имало джобче, в джобчето имало писъмце. На писъмцето пишело. Аз съм мече, имам елече, на елечето имам джобче, в джобчето имам писъмце. До теб. В писъмцето пише:
ДжакПубликувано от Administrator на 27.06.2018 @ 20:38:40 (334 четения)автор: lennichkata Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. И все сам съм оттогава. Не познавам времето и не зная на колко години съм, млад ли съм, стар ли съм, не зная.
Змеят СтанойПубликувано от nikikomedvenska на 05.05.2018 @ 17:50:09 (422 четения)автор: Ambrouse В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имота. Заради тази своя обсесия към тиквите, той си останал ерген, само гледал с изплезени езици, когато някоя засукана змеица прелитала в околното въздушно пространство.
ДобротаПубликувано от Administrator на 28.04.2018 @ 14:38:03 (335 четения)автор: Ambrouse В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село. Това нещо било добротата й. Да, по света има много добри хора, но добротата на Калия била особена, веществена сякаш.
ВълчицатаПубликувано от alfa_c на 17.02.2018 @ 21:32:52 (325 четения)автор: milyovelchev Откъс от повестта „Приказка за жабата”
15. ВЪЛЧИЦАТА
Първо се чу вик, човешки глас, събрал целия ужас на земята. Крещеше и викаше с думи, които не се разбираха. После станаха по-ясни, по-разбираеми. Някой викаше за помощ. И двамата познаха гласа на Жената. Лодкаря скочи, засуети се и се втурна, но не към мястото откъдето идваха виковете, а надолу, към реката. Стигна до брега, загреба с шепи вода, плисна я в лицето си, на врата си... Вдигна глава към небето и изрева с пълно гърло:
ПодаръкътПубликувано от anonimapokrifoff на 12.02.2018 @ 08:46:45 (316 четения)автор: Breeze Имало едно време един много богат мъж. На младини някой му бил казал,
| | |
|
Пролет иде (по К. Христов) » показани 51359 от 125000 заявени |
Публикувано на 09.04.2013 @ 17:32:01 (1308 четения)
автор: arhiloh » раздел: Хумор и сатира
"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци наваляха на диви коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари..."
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|