продължение от Паднала от небето (1)
Самюел стоеше на почтително разстояние от Лукса и не сваляше поглед от плаща, който прикриваше крилцата й. Зад дебелите стъкла на очилата му очите му изглеждаха още по-изцъклени.
- Ти наистина си ангел – потрети той. – Истински ангел.
- И не съм разговаряла с човек до сега – увери го Лукса. – Но ти си добър към мен. – Тя леко повдигна края на рокличката си, за да покаже превъзаното си краче. – Благодаря ти.