Запознанство със странната съседка

Посвещавам на Габито

Живееха в света две момчета,две братчета. Казваха се Ивко и Павко.Те не бяха нито големи, нито малки. Бяха точно на такава възраст, на каквато трябва да бъдат. Ивко и Павко много обичаха приключенията и затова пътешествуваха по света.

 ( пълен текст » още 5293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дванайсет е. Стрелките на стария градски часовник полекичка се наместват една друга в скута. Докосват позахабени от ръжда лица, разтягат вкочанени устни в очакване на съвършената целувка – страстна, невъзможна, безкрайност от триумфи на сетивата, продължаваща едва шейсет секунди, преди да се разминат. Остава очакването: тик (ще се върне) – так (ще пропусне) – тик ( целунах го) – так (скоро ще го целуна отново, само някакви си 100 години)…Циферблатът на часовника е изтъркан от забързани към полунощ стъпки (бели камъчета, за завръщане, или бели трохици хляб, да не откриеш пътя). Времето – уродлив жених, се е скрило някъде там, между тик-таканията. Трие доволно възлести пръсти, подскача от крак на крак. Акомпанира му дързък барабанчик Носи в пазва вретено – дар за трите златни косъма, с които ще изпредат трънени нишки в премяна за бъдещата кралица – Господарка на стъклената планина, или на стъклената пантофка. Тик- так(ат) празни чекръци. А народът празнува с жабешко вино и златни ябълки. Времето пие кафе и разглежда комикси. Румпелщилцхен разменя злато от слама, за долнопробно наргиле. И ако е лъгало за вълшебни софри, невидими наметала и духове в бутилки, сигурно се е напушило повече (времето де) отколкото може да носи.
Тик(вата) отесня. Казват – пораснах. Белите мишки избеляват все повече. Личи по бакенбардите на кочияша. Опасявам се, че скоро ще забрави адреса на бала и току виж, кръстницата ме завела до истинския принц.

 ( пълен текст » още 3079 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ронят се зърната Време,
като нар узрял
капчици Пространство дреме
във първична кал.

 ( пълен текст » още 647 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

 ( пълен текст » още 1668 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (14)

Пролетта се смени с лято, лятото – с есен, а в края на есента магьосникът повика Оног и Валора в работилицата. Още отдалече си личеше, че е силно развълнуван.
- Вижте! – премина той направо на въпроса.

 ( пълен текст » още 10403 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (13)

- На какво съм принудена да се подлагам само заради онзи гнусен подлец!
Оног й хвърли поглед пълен със съчувствие. Валора беше покрита от главата до петите с една протрита ленена покривка, която бе открил в кухнята. Бяха пробили няколко миниатюрни дупчици за лицето, които напълно прикриваха острите черти, но й позволяваха да диша и да вижда пред себе си.

 ( пълен текст » още 14924 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Доживяхме: продължение от Мечтата на Оног (12)

 ( пълен текст » още 11381 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

на Rodenavlotos

Едно момиче със главица руса
седи на плажа в поза "лотос".

 ( пълен текст » още 267 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Здравейте, моето име е Ричард и съм на четиринадесет години. Ще ви разкажа за моите приключения и знам, че звучат малко налудничаво, но... Та така, да започваме.

 ( пълен текст » още 6693 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Преди много, много лета, толкова много, че и най-старото дърво в района не помни кога е било, там, където Струма тече и образува меандри в посока на Бяло море, в полите на Конявската планина се издигала крепостта Землънград.

 ( пълен текст » още 5444 знака | 2 коментара | оценка: няма )