Разправят, о Повелителю мой, че някъде имало чудна страна, в която всички били толкова богати и щастливи, че който и да попаднел там, не искал да се връща и никога не се връщал обратно. Знам, че ще ме запиташ „ А как тогава са научили, че има такава страна?...”
Много просто, о Владетелю на душата ми и Слънце за очите ми.
Казах „…не искал…”, а не ”... ако го запитали иска ли да се върне – не искал…”, защото...

 ( пълен текст » още 1585 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Когато приказните летящи ръце на Усмивка се сбогуват с отминали странствания и се стягат за нови пътешествия, плетат от бело-червени мартенски ширити висящи стълби и люлеещи се релси между времеизмеренията ...

 ( пълен текст » още 1957 знака | 8 коментара | оценка: няма ) 

„Коя съм Аз” – попита Палечка. „Ти си Аз” – усмихна й се Перун от магическото си огледало. „Но как така – теб наричат баща на мълниите, мен – дъщеря на цветята”. „Имената са символи, а родствените връзки ...

 ( пълен текст » още 3936 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

Пепеляшка

Почти полунощ е. Дворецът сияе
от всяко едно деколте.
Каретата скоро на тиква ще стане
и плъхове – всички коне.

 ( пълен текст » още 6466 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Взриволом от прегръдката на драконови огньове роди ме изначално сред безформения лабиринт на слънчевата преизподня преди да зная имена, времемерности, образност и орисии.

 ( пълен текст » още 2881 знака | 12 коментара | оценка: няма ) 

на баща ми

Къщите всъщност бяха три с един голям двор, който опасваше постройките им и по дължина се разделяше на две части, наречени преден и заден двор.

 ( пълен текст » още 3835 знака | 12 коментара | оценка: няма ) 

Лятно утро е. Слънцето любовно докосва върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла брилянтни капчици по всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка.

 ( пълен текст » още 8518 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя беше малко момиченце и се казваше Мони. И обичаше много, ама много бонбони. Май има римичка, обаче си е самата истина. Цялата истина.

 ( пълен текст » още 7295 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Беше зимна, много зимна вечер и беше толкова студено, че всички се бяха скрили на топло в малките къщички, и в големите.

 ( пълен текст » още 3573 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Това е една приказка, която е преукрасена от символика и метафори, чиито значения са скъпи за мен, и по тази причина до сега не я показвах, но днес я посвещавам на Миленка/Milvushina, с пожелания да не тъгува, защото самотата в пространствата е един истински дар.

 ( пълен текст » още 7479 знака | 12 коментара | оценка: 5 )