Имало едно време един цар. Той управлявал мъдро своя народ. Земята в царството била плодородна, хората живеели добре и в разбирателство. Царят имал дъщеря - красива като Луната.
Во време оно, га многострадалната ни земля била под турско робство, по прашните пътища шетали монаси, що учели дечинята на четмо и писмо, па покрай тех и големите. Що дирели те по друмите? Некой ли ти кажува?
За да намери слънчевото момиче странникът се нуждаел от чудо. Но чудесата на този свят са като диамантите - редки, ослепителни и скрити дълбоко в огнените недра на Земята.
Трите прасенца се родиха в един мразовит мартенски ден. Само преди седмица слънцето беше стопило зимния сняг и кокичетата и глухарчетата бяха обсипали селските ливади. Но в деня на тяхното раждане, баба Марта се бе разлютила и бе изпратила пронизваща мартенска лапавица.
Лятно небе без облаци, обсипано със звезди.
Звездите в които тази вечер много хора ще търсят и намират красотата.
Обичам тези летни вечери, в които хапваме навън на голямата маса в двора на селската къща.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 907
ХуЛитери: 1
Всичко: 908
Онлайн сега:
