| Къде е татко Публикувано от Administrator на 18.08.2019 @ 19:52:22 (156 четения)автор: Heel Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.
Следобедни трепетиПубликувано от Administrator на 08.08.2019 @ 16:19:11 (174 четения)автор: jan След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.
МоделътПубликувано от Administrator на 07.08.2019 @ 15:12:23 (188 четения)автор: radi_radev19441944 Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам. Този тръпчив вкус на предчувствието не би могъл да бъде без последствие.
Въздишка на четириПубликувано от anonimapokrifoff на 07.08.2019 @ 11:13:16 (263 четения)автор: lennichkata Когато навън е студено и пръхкаво ледено, когато вятърът щипе нослето и целува по бузите с устни от ранородена скреж, годината премята своя мек топъл вълнен шал. Напъхва се в дебелото пухено палто, а понякога слага и шапка.
Драконова песенПубликувано от Administrator на 04.08.2019 @ 19:09:04 (252 четения)автор: gfstoilov Биеше слънцето с лъчите си полето.
Стенеше земята, горяха стърнищата, клюмваха цветя и треви и вехнеха цветовете им обезцветени. Огън слезе и се разпиля подлудял навред – длан ли го разпръсна така щедро, дракон ли го разнесе, разлютен да подпали цялата долина.
Да чуеш в тишинатаПубликувано от Administrator на 31.07.2019 @ 11:49:46 (247 четения)автор: zika - Тихо! Чуй!
- Какво да чуя?
- Шшш…Не говори! Затвори очи!
- Ку-ку, ку-ку, ку-ку…
Половин човекПубликувано от Administrator на 29.07.2019 @ 15:53:53 (187 четения)автор: Heel Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.
Девойката на брегаПубликувано от Administrator на 28.07.2019 @ 21:51:43 (340 четения)автор: edelweiss_95 Мнозина споделят, че морето пазело тайни. Малцина са ония, които умеят да скрият чувствата си пред него, без те да достигнат неговите дълбини. Повечето обаче биват пленени от харизмата, която то притежава, попадайки в бурния устрем на любовния опиат, отвеждащ ги далече, далече отвъд хоризонта.
Стек цигариПубликувано от alfa_c на 27.07.2019 @ 09:32:19 (137 четения)автор: stanina Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновени разходки и за кафе, както се казва.
Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак толкова забавна, ако нямаше няколко щастливи "случайности".
| | |
|
Стрелката » показани 206 от 125000 заявени |
Публикувано на 01.08.2015 @ 22:30:16 (316 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Стрелката на индикатора навлизаше в червения сектор. Гаспаро Чайна се задушаваше. Кислородът в скафандъра му бе почти изчерпан. Вдишваше все повече въглероден двуокис и дишането му бе бързо и учестено. Шлемът му бе зацапан отвън и замъглен отвътре.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|