| Небесно явлениеПубликувано от Administrator на 23.02.2020 @ 15:10:47 (177 четения)автор: zinka Гледам, гледам... – и нищо не виждам!
– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...
НедружелюбнатаПубликувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 10:51:06 (140 четения)автор: Symbol Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.
Вторият живот на книжите-клошариПубликувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 10:49:35 (208 четения)автор: CheGuevara Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.
Моите апартаментни пируетиПубликувано от Administrator на 14.02.2020 @ 13:27:37 (239 четения)автор: lubara Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ми до самия край на тази толкова дълго продължила апартаментна сага… Но да започнем от самото начало.
ПерлиПубликувано от Administrator на 12.02.2020 @ 16:54:58 (173 четения)автор: tearfly Душата погледна към спомените като наниз перли, връвчицата се скъса и…
ЕлиаПубликувано от Administrator на 26.01.2020 @ 12:57:42 (167 четения)автор: shava-he Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън.
Английският пациентПубликувано от Administrator на 25.01.2020 @ 13:15:02 (170 четения)автор: stanina - Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
Змията - 2Публикувано от Administrator на 24.01.2020 @ 12:35:32 (124 четения)автор: stanina Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че не може вече да работи за тях, защото е друго семейство, а не могат да ѝ плащат. Всеки лев отиваше за новата къща и, както отдавна бяха замисляли, дано до другата есен да успеят, и една оранжерия да вдигнат.
ЗмиятаПубликувано от Administrator на 23.01.2020 @ 18:13:09 (158 четения)автор: stanina Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.
Една корава женаПубликувано от anonimapokrifoff на 22.01.2020 @ 09:09:05 (173 четения)автор: lyubov Тази история е за една корава жена, ако трябва да я опиша с една дума. Стефка беше ниска на ръст, много слаба, но невероятно жива и енергична. Запознахме се на пейката пред параклиса по време на Великия пост.Тя ми разказа за седемнадесетгодишния й син, който беше катастрофирал с мотор и вече две седмици беше в критично състояние. Всеки ден идваше и палеше свещ за него. Молеше се и безрезервно вярваше, че Бог ще го спаси.
| | |
|
Една корава жена » показани от заявени |
Публикувано на 22.01.2020 @ 09:09:05 (173 четения)
автор: lyubov » раздел: Разкази
Тази история е за една корава жена, ако трябва да я опиша с една дума. Стефка беше ниска на ръст, много слаба, но невероятно жива и енергична. Запознахме се на пейката пред параклиса по време на Великия пост.Тя ми разказа за седемнадесетгодишния й син, който беше катастрофирал с мотор и вече две седмици беше в критично състояние. Всеки ден идваше и палеше свещ за него. Молеше се и безрезервно вярваше, че Бог ще го спаси.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|