| КароПубликувано от Administrator на 25.03.2020 @ 14:47:23 (101 четения)автор: stanina Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?
Пришествие III-тоПубликувано от Administrator на 23.03.2020 @ 14:52:33 (172 четения)автор: lordly Аз съм онази, същата, Гуцила от Сириус, къде със спечелен от лотария междупланетен билет, кацна заедно с мъжленцето си Муцинг в кварталната градинка на панелен комплекс, запозна се с местните хаймани, пи от смазката им, залюби се с Груйча, зарязана беше от Муцинга, зарад местната хубавица Дешка Дашната и след кратко завръщане на Сириус, направи Второ пришедствие, за да установи, че всички в комплекса са се политизирали.
ПринцесаПубликувано от Administrator на 23.03.2020 @ 14:37:52 (149 четения)автор: stanina Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери конят, който търсеше.
Старият вече само ставаше да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите, като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
МаргаритаПубликувано от Administrator на 12.03.2020 @ 14:21:24 (153 четения)автор: Balchik През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;
Нейните кълбетаПубликувано от Administrator на 11.03.2020 @ 14:05:39 (145 четения)автор: Mommy_Shark Беше преди, имаше време, което и сега свети за мен като огромен екран, на който се прожектират мигове на капсулована хармония, на концентрирана красота, на космическо спокойствие, на дом, любов, на най-тихото тихо, на най-кръглото щастие, все едно гениален психиатър е създал спомен за терапия, лекуваща всяка душевна болест.
Purgatorium, Част петаПубликувано от anonimapokrifoff на 01.03.2020 @ 10:41:24 (129 четения)автор: LeoBedrosian Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ гръд.
Между вярата и разумаПубликувано от anonimapokrifoff на 27.02.2020 @ 08:07:44 (180 четения)автор: edelweiss_95 Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.
Огледалце, огледалцеПубликувано от viatarna на 26.02.2020 @ 14:36:37 (111 четения)автор: valentinka Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.
Purgatorium, Част четвъртаПубликувано от Administrator на 25.02.2020 @ 14:55:23 (104 четения)автор: LeoBedrosian „Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“
Ръката, която…Публикувано от Administrator на 23.02.2020 @ 18:01:01 (170 четения)автор: Mommy_Shark Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.
| | |
|
Ръката, която… » показани от заявени |
Публикувано на 23.02.2020 @ 18:01:01 (170 четения)
автор: Mommy_Shark » раздел: Разкази
Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|