Всяка сутрин започвам деня с кубчето на Рубик.

 ( пълен текст » още 541 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В банката изкарах три години. Преди да си подам молбата, викам на колегите: „Дайте да се борим заедно. Не може да се отнасят така с нас”. Един по един си намериха оправдание да мълчат. „Стойте си тогава да ви мачкат” – казах им.

 ( пълен текст » още 1065 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато тя се раждаше, една ръка се протегна към небето, дръпна завесата на звездната карта и смени конфигурациите на светещи и несветещи търкалящи се тела. Уж беше зима, уж въздуха зъзнеше, а изведнъж се чу „Пук, пук, пук“. Бяха пъпките на божурите, които заглушиха пукането на яйцата на свраките.

 ( пълен текст » още 2615 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Вървя в парка и забелязвам малка, ярко-червена буболечка да пресича пътеката пред мен. Навеждам се и наблюдавам.

 ( пълен текст » още 887 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На мястото, което след дълго търсене намери, можеха да се усетят сезоните чрез ветровете им и Пламък доволен отбеляза, че не е следвал, както много пъти през живота си, просто градска клюка или чут нейде слух, за да накарат скучаещия просто да тръгне на път и да дойде просто заради самото пътуване, в търсене на разнообразие в ежедневието си.

 ( пълен текст » още 11099 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше странна птица – приличаше на киноартист. Когато го погледнеш за първи път точно това си мислиш – на кой ли известен актьор ми прилича? И тъкмо да се сетиш, той обръща другия си профил и вече не прилича на този актьор, а на друг. Или беше на писател? Не, не – художник!

 ( пълен текст » още 2860 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с приятели и с тях да пием бира от един долар и естествено

 ( пълен текст » още 11345 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лирична проза

Тя и Той са от различни светове. Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце, отворено за възвишеното...

 ( пълен текст » още 1868 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Казва, че не ме е видяла, когато съм влязъл, аз бях сигурен в обратното. Лицето ѝ беше изпито и мрачно, кожата ѝ имаше цвят на гладуващ човек. Грижата за косата - отдавна отпаднала.

 ( пълен текст » още 5773 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Лирична проза

Бели лебеди летят над Катедралата на Времето...
В златен саркофаг спи съдбата, която сплита пътеките на много хора, която руши и сътворява.

 ( пълен текст » още 1855 знака | 1 коментар | оценка: няма )