Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.

 ( пълен текст » още 12746 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред него във възможно най-добра светлина. Все още се самозаблуждаваше, че не е хлътнала кой знае колко много по него.

 ( пълен текст » още 8201 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Съдбата не позволява много щастие! Когато тя повдигне тежката си завеса и то се яви, с усмихнато лице, човек трябва да го грабне и доколкото е възможно да го носи близо до сърцето си.

 ( пълен текст » още 7970 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път за „Часът на горещия стол".

 ( пълен текст » още 18176 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около пет километра; белези от ръжда по кубето на далечна селска църква; лунни кратери; туристи на върха на планината. Интересно му бе – като дете той бе мечтал да има такава вещ. От покупката вече бе изминала седмица, но той все още успяваше да намира любопитни обекти. Скоро това занимание щеше да му омръзне, може би.

 ( пълен текст » още 9236 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Виктор се бе влюбил в Ника заради тялото й. Бе я видял и я бе харесал, а после се бе появило онова типично пърхане в стомаха. Предполагаше, че и при другите мъже е така. Все пак красотата е важно нещо. В много общества тя е издигната в култ. Нима не е съвсем естествено партньорите да се подбират по външен вид? Не е ли хубостта начин, чрез който природата гарантира раждането на здраво поколение? Сложни, донякъде философски въпроси. Виктор често си ги задаваше. Защото красотата на Ника напоследък не му носеше щастие, а само временна удовлетвореност. Накрая и удовлетвореността изчезна.

 ( пълен текст » още 22510 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Светлин отскоро бе на улицата. Постепенно неволята го бе научила да се справя с обстоятелствата, които суровия живот редовно поднася на децата си. Бе изгубил всичко – майка си, семейството, ипотекираната къща, учението, приятелите, дори и неизползваните тигани на леля си Надежда, забутани нейде в скрина...

 ( пълен текст » още 3427 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за класик Боян Иванов Пасков.

 ( пълен текст » още 22147 знака | коментирай | оценка: няма ) 

— Бъди с мен! Бъди още веднъж, макар и за последно...
Калин отметна ръката си и обви талията ѝ.

 ( пълен текст » още 3306 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

- Представа си нямаш колко ми се искаше да имам твоята дарба живот.

 ( пълен текст » още 2093 знака | коментирай | оценка: няма )