ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 761
ХуЛитери: 0
Всичко: 761
| Днес ще намериш любовта Публикувано от anonimapokrifoff на 27.09.2021 @ 08:43:50 (138 четения)автор: Heel
Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
Ще дойде съблазън-4Публикувано от Administrator на 21.09.2021 @ 16:05:29 (108 четения)автор: svdonchev Погребаха Йоан в много тесен кръг и без Магда, както бе пожелал Карло. Няколко дни след това той подреди багаж в пикапа, докато гледачката подготви последните дреболии преди да тръгнат. После привърза жена си с колан на предната седалка и тримата потеглиха за постоянно към новопостроената къща в планината. Изпаднал в неудобство за първи път, Карло само пред себе си призна, че вече му се е приискало се скрие в гора.
Таратор с краставициПубликувано от anonimapokrifoff на 20.09.2021 @ 13:50:57 (140 четения)автор: pastirka Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коенете си и
седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше.
СянкатаПубликувано от Administrator на 17.09.2021 @ 19:16:11 (170 четения)автор: liulina Калина имаше склонност да поглежда назад винаги, когато се движеше някъде сама. Тя настръхваше, когато около нея беше тихо. Живееща в големия град с постоянна улична шумотевица, работеща като медицинска сестра в кварталната болница винаги заобиколена от разговарящи и стенещи хора тя не обичаше да е тихо. Израснала беше в голямо семейство състоящо се от двама по-големи братя, които често се карат и бият и една по-малка досадна сестра, а сега беше омъжена и имаше две деца, момче на десет и момиче на осем години.
Засукан свят*Публикувано от anonimapokrifoff на 17.09.2021 @ 10:48:41 (168 четения)автор: mitkoeapostolov Мразя антиваксъри. Не разбирам как е възможно да вярваш, че всички световни правителства са се наговорили да чипират цялото човечество, а да не вярваш, че науката може да намери лек за една болест.
ЖенихътПубликувано от anonimapokrifoff на 03.09.2021 @ 08:59:31 (199 четения)автор: Erin Пролетес, като се успокоиха въртопите и водите затекоха силни и бързи, но бистри, жените се сбраха край реката да изперат чергите. Каруците пъшкаха на идване под тежестта на зимата, набита в дебелите китеници. Откарваха ги сетне мокри и смръзнати от младата вода, дето се спускаше, плисната от Бога надоле към людете.
Ще дойде съблазън - 3Публикувано от Administrator на 24.08.2021 @ 15:15:26 (135 четения)автор: svdonchev Същата нощ, естествена и шумна като вълна, Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закрутува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го на пода, гъвкава котка с извит гръбнак и пъргава като зверче. Скимтеше доволна със сладки въздишки и се увиваше като асма около него.
Историята на ЧоПубликувано от anonimapokrifoff на 24.08.2021 @ 09:23:17 (139 четения)автор: missana ,i>Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър.
Съвършенство Публикувано от Administrator на 22.08.2021 @ 15:01:57 (127 четения)автор: Heel Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.
АвантюристкатаПубликувано от Administrator на 19.08.2021 @ 20:00:31 (137 четения)автор: marathon Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
| | |
|
Авантюристката » показани от заявени |
Публикувано на 19.08.2021 @ 20:00:31 (137 четения)
автор: marathon » раздел: Разкази
Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|