Красиво момиче върви из МОЛ-а и се оглежда търсещо. Какво ли търси? Погледът ù се плъзга из витрините на марковите бутици, но не гледа манекените и дрехите по тях. Тези дрехи тя ги е оглеждала подробно и знае точно от коя колекция са и колко струват. Очите ù се взират в хората, пазаруващи вътре.

Хладно е. Ранна утрин. Потреперих леко и се загърнах, свита на седалката в лекото пролетно палтенце. В този момент залитнах назад и се облегнах. Влакът се отлепи от гарата.

Конрад стоеше на върха на хълма. Взираше се към извивката на реката и малкото селце отвъд нея. Слънцето се беше скрило и дрезгавината на зимната вечер бързо потулваше околността. Снегът засипваше къщите и смръзнатите хълмове забулени от синкави преспи навяти от слабия, съскащ вятър. Изпод качулката на дебело наметало мъжът гледаше с широко отворени очи толкова познатата му гледка и в ума му вилнееха спомени от неговото детство и младост.

Черният кадилак модел 1963–та се бе оказал пълна бракма, след кратко въртене на гуми двигателят му бе сдал багажа. Да, шофьорът ги бе предупредил, че може да стане така, но когато си абитуриент, и то подпийнал порядъчно, не ти е до тъпи предупреждения. Важното е да става купон, да изстискваш всичко, което предлага животът, по възможност до последната капка.

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонноста на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази причина, докато всичките ми познати вече бяха женени или живееха на семейни начала с половинките си, аз бях имал всичко на всичко само едно подобно няколко месечно съжителство, и още тогава се зарекох, че ще е последно.

Чу се плясък. Скочих в морето и веднага почувствах блаженство. Водата още беше хладна. Слънцето не беше успяло да я нагрее и тя галеше приятно кожата ми. Точно това ми трябваше сега, за да угася за момент страстта от вълшебното изживяване преди малко. Заплувах покрай яхтата с лекота. Морето ме галеше точно както ръцете на Алекс преди минута.

Банкя. На мегданчето чешма с четири чучура. Хладка вода, минерална. Срещу нея стара достолепна къща, белосана, подържана, за нея залепена втора, зад тях трета. Дворчето малко, свито в дувара, поостригано и варосано. Излиза наперена кметицата.
- Добре дошле
- Добре заварили. Хубав чардак

Слънцето надникна зад хоризонта и разля плахи лъчи по морската шир. Очерта се пътека и солената вода заблестя. Вълните бутаха яхтата навътре към изгряващото слънце и хоризонта. Лек, прохладен бриз издуваше платната и помагаше на лодката да цепи вълните.

приказка за деца и възрастни

Много, много отдавна, преди близо четиринадесет века,

Лятото вече беше в разгара си. Месец юни. В колата работеше климатикът и беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час от деня- 18.30 ч. Прибираше се вкъщи след тежък и изморителен ден в офиса.