Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nadejdaa
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13606

Онлайн са:
Анонимни: 189
ХуЛитери: 5
Всичко: 194

Онлайн сега:
:: sabin
:: mariq-desislava
:: MaCTePa
:: wawel
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2016 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
26 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиСрещата

Публикувано от anonimapokrifoff на 05.12.2016 @ 07:14:53 (26 четения)

автор: weliw
Бях на почивка в малък крайморски град по време на културните му празници. Прочетох, че председател на журито на месния поетичен конкурс е моя позната, която много се надявах да срещна. Отидох вечерта в двора на училището, който беше събрал почитатели на творчеството и поезията на патрона на конкурса, но най вече роднини на децата, които четяха откъси от произведенията му.


 ( пълен текст » още 7818 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиУбийствено селфи

Публикувано от hixxtam на 03.12.2016 @ 21:46:07 (33 четения)

автор: giro
- 22-ри или 45-ти калибър?


 ( пълен текст » още 4447 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиДетето

Публикувано от Administrator на 02.12.2016 @ 09:36:57 (32 четения)

автор: tsveti
„Mайчице мила! Олеле-e-e-! Пак тоя сън... Ти ли бе, Илия, ми ги пращаш? Ох! Ох! Оххх! Ще ми се пръсне сърцето! Господи! Прибери си ме вече!“
- Какво става бе, майко! Какво виеш така, цялата къща събуди.


 ( пълен текст » още 8073 знака | коментирай | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиКовчегът на дядо Марко

Публикувано от anonimapokrifoff на 01.12.2016 @ 08:44:57 (30 четения)

автор: milyovelchev
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо.


 ( пълен текст » още 13590 знака | коментирай | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиСнежен Човек

Публикувано от Administrator на 30.11.2016 @ 13:12:45 (30 четения)

автор: mitkoeapostolov
На земята до снежния човек е топло като на пустинен хълм, оживен от крясъците на буйна тълпа. Снегът пада на парцали върху широката покривна тераса и отмива грижите от лицето останали под бодливата вълнена шапка.


 ( пълен текст » още 1595 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиПрестрелка край Уинди Хил

Публикувано от Administrator на 30.11.2016 @ 12:32:57 (32 четения)

автор: ambrouse
– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?


 ( пълен текст » още 5516 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиКратко зимно описание изпълено с ненужни сравнения

Публикувано от anonimapokrifoff на 28.11.2016 @ 22:12:45 (36 четения)

автор: mitkoeapostolov
Тъмно е. Вали сняг. Реката преминава града.


 ( пълен текст » още 430 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДобрият барман

Публикувано от Administrator на 26.11.2016 @ 14:36:24 (31 четения)

автор: Heel
Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше като призрак покрай потъмнелите стени. Отвън самотни таксита пореха стичащата се покрай преливащите канавки вода, а носени от поривистия вятър капки барабаняха по прозорците. Нейде в далечината глухо виеше сирена.


 ( пълен текст » още 10714 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНула цяло и три секунди

Публикувано от anonimapokrifoff на 25.11.2016 @ 17:45:01 (60 четения)

автор: LeoBedrosian
Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те успокоява. Но спокойствието е измамно. Следва го Вечния лагерен огън в ловните полета.


 ( пълен текст » още 4436 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиНаследникът на колобрите

Публикувано от Administrator на 24.11.2016 @ 18:34:55 (40 четения)

автор: KBoianov
Казвам се Тодор Сирак. Малко е наше село – само неколко къшли и мегдан насред.
Тръгнал веднъж бае ви Колю къде Градището, сухи дръвца да събира. Гледа – запрел се коня му и души един храст. Брей, добиче проклето, не върви, не ще и не ще! Разгърнал Колю храста и що да види – пеленаче, с бело сукно повиено. Носи ме той радостен при булка си Неда. Кръстили ме Тодор, щото коня ме открил. Нема го сеги тоя кон, колко лета отлетели. Имаме си два, с тех ореме с брат ми Камен нивата.


 ( пълен текст » още 27409 знака | коментирай | оценка: няма ) 


добави твой текст Наследникът на колобрите » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 24.11.2016 @ 18:34:55 (40 четения)

автор: KBoianov » раздел: Разкази

Казвам се Тодор Сирак. Малко е наше село – само неколко къшли и мегдан насред.
Тръгнал веднъж бае ви Колю къде Градището, сухи дръвца да събира. Гледа – запрел се коня му и души един храст. Брей, добиче проклето, не върви, не ще и не ще! Разгърнал Колю храста и що да види – пеленаче, с бело сукно повиено. Носи ме той радостен при булка си Неда. Кръстили ме Тодор, щото коня ме открил. Нема го сеги тоя кон, колко лета отлетели. Имаме си два, с тех ореме с брат ми Камен нивата.

 ( пълен текст » коментирай » оценка: няма ) 

Екипът си хареса

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

05.12.2016 год.
»  Срещата
03.12.2016 год.
»  Убийствено селфи
02.12.2016 год.
»  Детето
01.12.2016 год.
»  Ковчегът на дядо Марко
30.11.2016 год.
»  Снежен Човек
»  Престрелка край Уинди Хил
28.11.2016 год.
»  Кратко зимно описание изпълено с ненужни сравнения
26.11.2016 год.
»  Добрият барман
25.11.2016 год.
»  Нула цяло и три секунди
24.11.2016 год.
»  Наследникът на колобрите
»  Кучешки очи
23.11.2016 год.
»  Прегърни ме
22.11.2016 год.
»  Поетичен декупаж
»  Капитанът
»  Звяр
20.11.2016 год.
»  Обява
18.11.2016 год.
»  Габи Габи
»  Влака Стрела
15.11.2016 год.
»  Избори
»  Дълго чаканите гости
12.11.2016 год.
»  Консервна фабрика
10.11.2016 год.
»  Трето легло
09.11.2016 год.
»  Сестра Тончева
04.11.2016 год.
»  Петък вечер
»  Някога...
03.11.2016 год.
»  Душата на хляба
»  Селяни
01.11.2016 год.
»  На свиждане
»  Неродени мисли
»  Страх
31.10.2016 год.
»  Просто Мели
30.10.2016 год.
»  Писма до дядо Коледа
»  Експеримент Беата
29.10.2016 год.
»  Чаплин
27.10.2016 год.
»  Ремонт
»  Отмъщението-5678910 и 11
26.10.2016 год.
»  Отмъщението
25.10.2016 год.
»  Рада
20.10.2016 год.
»  Празното купе
»  Целувката

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 1539

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 1410

6 и 9

14.12.2014 / 14:10
посещения » 3564

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене