После почнаха разрушителни земетресения.Земята подскачаше като стара епилептичка.Те бяха навсякъде по света.Там където все още имаше спокойствие ,живеещите върху планетата изпращаха помощи,оказващи първоначална подкрепа на бедствуващите. И толкова.

 ( пълен текст » още 11341 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.

 ( пълен текст » още 5790 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Първо попадна на някаква папка..Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри.-брат на дядото на мъжа.

 ( пълен текст » още 4582 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища.Неговото село беше от другата страна на баира.Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.

 ( пълен текст » още 6752 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изминаха около пет десетилетия,през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.

 ( пълен текст » още 24539 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Децата създават около себе си най-чистото въздушно пространство. Дишай.
Дишай с всички сили, за да можеш да изпратиш малките частици обич до всяка твоя клетка. Тогава се превръщаш в любов. Онази любов, заради която ни е простено, че живеем. Защото животът е достатъчно дълъг, за да натрупаме грехове за опрощаване и достатъчно кратък, за да успеем да намерим сили и път към изкупление.

 ( пълен текст » още 25727 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

- Кажи сега, за какво ти се говори? - попита ме любезният и щадящ глас на терапевтката по телефона.
- Благодаря ти, че ме питаш, - отговорих. Макар разбира се, че щеше да ме попита, та това беше работата й. - Въпросът е в това, че ми се говори за неща, за които няма много думи.

 ( пълен текст » още 17580 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXVIII

Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им.

 ( пълен текст » още 31844 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава XXXVII

Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше.

 ( пълен текст » още 31193 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXVI

Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо...

 ( пълен текст » още 23259 знака | коментирай | оценка: няма )