-Изкуственият човек трябва и ще преодолее много от недостатъците и несъвършенствата срещани в обикновения човек - изрече с неприкрит патост професорът. - Навярно си спомняте цял куп неща от медицинския университет,

„Звездите, Васенка, са очите на добрите хора- повтаряше баба Ирина, когато беше малък. –На Бог му е жал за светлината им, затова я прибира при себе си, когато смъртта я угаси. Все по-лош става света, затова и небето е по-беззвездно... Трябва да бъдеш добър, за да не живеят в тъмнина децата ти.”

Работил беше достатъчно време с полковника, веднага и с лекота разчете следите от напрежение върху лицето му. С познатото само между тях двамата повдигане на веждите, капитан Миладинов поиска допълнение към видяното. И

Предговор

Историята на даден човек може да бъде дълга и скучна, кратка и наситена със събития, прекъсната внезапно по средата или, както се случва понякога, човек може да се появи за няколко часа на красивата грешна земя и да си тръгне без история. Има и една категория хора, които правят изключение от общите ми наблюдения, това са хората, които съумяват да живеят дълго и да създадат история, която може да остави страничния наблюдател без дъх. История, наситена със събития, с огнени страсти, с красива човешка тъга и с невъобразимо щастие. История, която включва много човешки съдби и световни събития, преплетени по особено интересен начин.Историята на човек, дошъл в нашия свят, за да го направи по-привлекателен и да го дари с любов. Такава е историята на Вера, Вера Антоновна Евстратиади...

Преди, когато го споходеше идея за разказ, нарушаваше най-сладкия си сън, ставаше и я записваше в тефтерче. Сега не й обръщаше внимание и я оставаше да отлети. "Махай се! - нагонваше я с омраза - Върви в друга глава да страда с тебе!"

…Разтреперан от радостно вълнение, Марин ту вземаше, ту оставяше чашите за кафе и местеше подноса от масата на плота до мивката.

За Владислав утрото не бе вече мъдро.

В техникума щом се съберат двама-трима души, започваха с прискърбие да споменават отминалия социализъм.

Разбрали, че изгони учениците, колегите си въобразиха, че най-сетне си проправиха достъп до него.

Не отиде на бала.
Измина седмица. Лазура не се появи. Той си даде сметка, че повече няма да дойде и го прие спокойно. Като нещо естествено и закономерно. Тя по своя път, той - по своя.