Крадец на чужда самоличност е сърцето ти -
краде ми мислите, краде ми чувствата, съня ми.
От мен едничко само е останало лицето ми
и две очи, но ти отново пак си там - на дъното.

Разбрах на края на тъгата,
когато тя дори издъхва,

С подгизнал букет във ръцете
вървя под дъжда и мечтая:

Нощта лъжовна обич разпилява.
Събирам звуци, шумове, следи...
И в моя сън, като небесна плява,
из мен полита ято от мечти.

Облечена в карамелена коприна
броди в мъглата от звезди,

Сред морето съм остров. И до мене се стига
само в кораб с червени платна.

Обичаш ми се такава,
притихнала като изгрев.

От тишина мелодия ще сътворя
сън в реалност пак ще сбъдна,
времето назад ще върна и с теб ще полетя
от там където тръгнахме отначало аз ще тръгна.

С теб разбрах и намерих
тази липсваща част
от моето аз,
от твоето нас,
от нашето "раз".
С теб започнах начисто.

Безсмислена е всяка съпротива
и нека тази плява изгори
на чувствата-от кимване по-кратки,
с които изведнъж ме приземи.
Днес няма за излитане площадки.
Най-хубавото лято си отива,
преди да е започнало дори.