Неотменните брезички покрай родния ми дом
палват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля...

 ( пълен текст » още 808 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

(диптих)

I.
Все още дните са топли
и пъзели цветни реди листопадът.

 ( пълен текст » още 455 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Между будуването и съня
разцъфва цветето на моето изкуство –
там дишат пълнокръвните му образи.
Полу измислени, полу реални,

 ( пълен текст » още 233 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Събрах дъждовни сълзи в шепа,
откъснах билка от боровия склон.

 ( пълен текст » още 549 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.

 ( пълен текст » още 853 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкаляха се дните ми нелеки,

 ( пълен текст » още 918 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Вървя си по пътя - не гледам назад.
Живея в безпътя - ей тъй - на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.

 ( пълен текст » още 343 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И не търсете дом за остарелия художник,
макар да е бездомен.
Когато бе му нужен, кой видя?
За остарелия художник дом не трябва –

 ( пълен текст » още 567 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

В шумна врява на пазара, чувам глас от някъде познат
обърнах се назад, огледах и видях-търговец стар и белоглав.
Надежди той продаваше, надежди на евтина цена
надежди стари, вехти-надежди втори шанс в ръка!

 ( пълен текст » още 1755 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Бях стресирана. Истински. В мене се бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.

 ( пълен текст » още 1381 знака | 1 коментар | оценка: няма )