Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкаляха се дните ми нелеки,
В шумна врява на пазара, чувам глас от някъде познат
обърнах се назад, огледах и видях-търговец стар и белоглав.
Надежди той продаваше, надежди на евтина цена
надежди стари, вехти-надежди втори шанс в ръка!
Бях стресирана. Истински. В мене се бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
Художникът върви с платно в ръка,
бяло, като надеждата му за успех.
Художникът върви след своята мечта
да нарисува
своя свят голям събран в една картина –
Художникът върви с платно в ръка,
бяло, като надеждата му за успех.
Художникът върви след своята мечта
да нарисува
своя свят голям събран в една картина –