Събудих се от полъха на твоето докосване братко
съня ми тъй неспокоен е,откакто ме остави сам
а в този ден съм свикнал да получавам смс-че кратко,
но винаги от теб,далече беше, но пръв, аз там

Тишината идва след залеза.
На границата на реалното
с мистичното.

Неделният следобед ще изчезне
посипал над земята полумрак.

Превръщането на момчето в мъж,
минава в радост и тъга,
понякога през капки дъжд.

Заспивай, мила, и сънувай
дъга с крила на пеперуди.
Усмихвай се, насън танцувай.
Заспивай. И недей се буди.

В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,

Днес във мене думите родени
ще политнат пак от моя праг.
Тук-във бели листи наредени,
ще спасят поета мил и драг.

Жарта на залеза изстива в полуздрача
сред билковата пазва на полето,
припада нощ и въздухът прозрачен
гъстее в сенките на старите дървета;

Тази нощ ти се опита да нарисуваш
душата ми, узнала какво е болка,
но в моята картина ти не съществуваш -
не те намирам там... даже като спомен.

Човек износва свободата като бременност,
която трае четиридесет години.
Толкова беше нужно на евреите
да прекосят Синайската пустиня,