…и лека нощ, земляк
aдаш…
сънувам масите от столове
и съвършените им сраствания

квадратчета от плюш и теракот
дантели от фетиш
и фуги от скрепени възжелания

Ела, когато си отивам,
може би не- оцених безмерната ти красота,

Нека има тъга,
нека кръв да сълзи,
нека мъка душа да ломи...

Избори ли?

Примамвам те с първичност сладоносна.

Сънувах сън
и този сън се отрази в една безбрежност,

Защо не си говорим за стойностни неща,
да изказваме на глас прииждащите мисли?
Една врата да се отключи искам в нас
и чувствата да спрем преди отново да са си отишли.

Ако поискаш мига да задържиш
на щастието си неимоверно,
то като въглен тлеещ ще се разтопиш
в нюансите на кално- черно.

Когато спиш до мене,
тъй- тиха и спокойна е нощта.
Дошла е тя от нас да вземе
една частица от съня.