........- Силвия! Къде е Силвия? - Гласът му бе немощен и звучеше така сякаш някой мачка стар хартиен лист и въпреки това очите му гледаха изпълнени с завърналия се в тялото и душата му живот.
Арм задейства зарядите за авариино изхвърляне на люка. Последва глуха експлозия и малкото останал въздух със свистене излетя от кабината. Напуснаха повредения кораб и Алек се огледа.
Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост рухнал при унищожителното земетресение преди двадесет и три години.
Сектор 3 Д. Астеройден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична треактория наподобяваща движението на астеройдите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и.
Не помнеше точно кога се появи , беше някъде в гимназията. От тогава, сякаш е изтъкан от нерви. Премести се в безлюдно село, купи три овце, но и там не намери спокойствие. По- рано поне през деня имаше малко затишие, сега стана денонощно. Почти не общуваше с хора, повечето го мислеха за луд, особено когато се опитваше да сподели. За утеха започна да записва по – важните неща.
- Време е! Снежанке, да натоварим шейната! – дядо Коледа се настани удобно върху работното си кресло.
Нежната, красива девойка докосна сензорите, вградени в отсрещната стена.