Рамаади се доближи до ухото на Джон и му прошепна, че това може да бъде капан. Момчето можеше да служи за примамка.

 ( пълен текст » още 12764 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ш-ш-т тихо, аз съм магьосник!
Не ни слушат, нали?

 ( пълен текст » още 3510 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Ние обичаме човечеството. Чакайте ни, скоро идваме при вас! - това послание едновременно зазвуча в ефир на всички основни езици, които се говореха на планетата ни.

 ( пълен текст » още 4473 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Отдавна бе останало в миналото времето, когато родителите предаваха на децата си, наследените от техните родители архаични гени. Наместо това, с помощта на генното инженерство все повече и повече родители, още преди появата на мисълта за дете, знаеха какво искат да е то.

 ( пълен текст » още 7088 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

- Какво се е случило Иво, изглеждаш сякаш си видял призрак ?
- По - лошо, д-р Христов е арестуван, ще го съдят, следва затвор и отнемане на правата, Нора ! Никой не може да му помогне. Дано не се докопат до Десислава, догодина тръгва на училище.

 ( пълен текст » още 3485 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Леглото. Пак е нощ. Затварям очи. Отново пропадане в кладенеца. Къде съм?
Оглеждам се. Този път е неясно. Не за дълго. Ето го пристига вихъра.
Върти се бясно и приближава. Толкова е голям.

 ( пълен текст » още 1552 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Вечно зовящо тайнство
отвори вратата си за мен.

Затварям очи, вътрешния взор лети.
Проглеждам в мрака.

Видение на светлината,
Каква формула ми носиш?

 ( пълен текст » още 792 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.

 ( пълен текст » още 4739 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Рубелиус Локхарт миеше дупето на мраморното бебе и сумтеше заради пръските вода, които подскачаха весело чак до широките му ноздри и рунтавите, черни вежди. Госпожа Локхарт стоеше права зад него и го наблюдаваше с лека усмивка, но в същото време напрегнато и внимателно.

 ( пълен текст » още 5316 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни

 ( пълен текст » още 5433 знака | коментирай | оценка: няма )