НощПубликувано от viatarna на 13.02.2013 @ 23:10:20 (326 четения)автор:
dorian_01 Ето ме далеч от всичко, аз, Григории Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртвата космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя смърт ще ме настигне най-напред. Цялата вселена сякаш кръжи около мен - и планетите, и Слънцето, и безбройните други звезди, но ясно съзнавам, че всъщност аз се движа спрямо тях - бавно, въртеливо, равномерно, без сили на триене, без съпротивление, в тотална безтегловност.