Моряците са тъжни
във бурното море.
Няма дявол да ги вземе,
хич не им се мре!

 ( пълен текст » още 398 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна.
Вълнува ли се, се разплаква; когато е щастлива, не заспива.

 ( пълен текст » още 11309 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... е постлан с добри намерения.

 ( пълен текст » още 75 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Сънят си отива на пръсти, целунат от светлината. Денят е топъл, небето е светло и чисто. Приготвям се за поредната битка с времето, а като на лента минават през очите ми хиляди сутрини.
— Внимавай, банята е мокра, да не се подхлъзнеш – предупреждаваш ме тихо.

 ( пълен текст » още 1184 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.

 ( пълен текст » още 634 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

да
се пише -

 ( пълен текст » още 73 знака | коментирай | оценка: няма ) 

благословен
е изповядващият

 ( пълен текст » още 118 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:

 ( пълен текст » още 1032 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люлка на спомена. Искам още малко да бъда сред летния миг, който ми бе подарен. Имам толкова много причини да мразя, ала не искам. Самотата е хубава, когато си имам спомен – като лято, скрито в съня нежно.

 ( пълен текст » още 1062 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговориха, защото не знаеха. А вятърът скиташе безгрижно по планината като дете. Докосна морето, небето го повика с очи.

 ( пълен текст » още 1271 знака | 1 коментар | оценка: няма )