Нещо бучи и трещи
около мен- глъч,шумотевица,
а аз заровена в океана от звуци
търся кристални звънчета.

Вече 20 години няма бунт.
Безмълвие.
Безформие.
Лепкав мързел.

... защото няма как да смъкна слънцето в тъмата ни
днес моля теб да станеш слънце.

Запалих си последната цигара.
Допушвам спомена за любовта.
Влака стигна до последна гара.
Димът се носи в синя самота.

Когато слънцето отмята
юргана сив настава чудо:
сънува сънища за лято
светът и след това се буди.

Все още не вали. Кани се от изгрев слънце, но някак се колебае. То пък и един изгрев – забулен в ниски облаци, ветровит, без слънце. Само от тъмно стана светло.

Примамвам те с първичност сладоносна.

На празника на техникума директора даде банкет.

С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.

Знаеш ли
как ще се смее стената,