За радостта си шия рокля
от трепкането на листата.
Тя гази в облаци и мокри
шлейфа от думи и от вятър.

Като изпуснат златен пръстен
пада слънцето зад хълма.

Любовта ни сякаш е била
преди повече от сто години.
Като повей от забравена тъга,

Има ден в календара, когато
сякаш Бог зад небесната порта
ти намигва. Свещици от злато
сякаш пали на звездната торта

От върха магнетична е гледката-

Слънцето надникна зад хоризонта и разля плахи лъчи по морската шир. Очерта се пътека и солената вода заблестя. Вълните бутаха яхтата навътре към изгряващото слънце и хоризонта. Лек, прохладен бриз издуваше платната и помагаше на лодката да цепи вълните.

На изгрев - вдишване
на залез - издишване.
Диша света и се има божествен.

- а не знае, че Звездния куп

Ти вълкът си - избягал от глутница,
поразена от тежка инсомния.

Чинарите шумят,
чинарите се галят с клони бели,
заплели слънцето

...Живот и Смърт
неистово се любят,