На женския пазар вървят черешите
по левче за кило и са узрели,
огромни капки лято. С пълни шепи,
продават ги усмихнатите лели.

По Анкара са плъзнали акрепи.
И ален, полумесецът ехти

Килим от пъстри шарки разпиля
следобедът по голите дървета.
Отново календарът остаря
и скри деня зад прашните пердета.

3266. Ако "излезеш от себе си" без да оставиш следи, може да не намериш пътя обратно.
3267. За да "намериш себе си" трябва да прекопаеш цялата си Душа.
3268. Който е зает с мисли за своето величие, няма време да мисли за нищетата на обкръжаващите го.

Мила дама във влака се качва,
запъхтяна купето отваря.
Там разбира: на нейното място
дреме някакъв странник нахален.

Като буря иде с вятъра от долината,
мириса на билки от далече улових,
със сияние проблесна тъмнината
впи в мене своите следи.

...играят
детските ръце

Водата в извора
за тебе ми говори,
бълбука влюбено
и ме омайва –

Няма вечен живот,
вечно щастие няма –
вечността е мечтано несбъднато чудо.
Но тогава и вечният сън е измама
и излиза, че вечната смърт е заблуда.

По ръба, по ръба, по това острие на бръснача,
в този глетчер- живот /студ и лед, откъдето погледнеш!/,
незавързан с въже, аз по билото стъпвам. И значи,
всяка следваща крачка е възможно да бъде последна.