Живея дълго време със тъга.
И от тъгата много дни се храня.
Сбогувах се със хора, с чудеса...
И с вярата, че имало да стане.

Старият фатмак се протегна, взе си бонбонче от кутията и бавно задъвка. Топъл ден...Скучен ден...Работен ден...
Подчинените му журналисти хвъркаха по улици и интернети, за да намерят новини. В редакцията имаше само двама дежурни.
И той, разбира се.
Главният редактор. Босът. Шефът.
Ех, че е хубаво да си чорбаджия...

и в тихото на сухи водопади вървях в прахта
без образ цвят и звук без име сляп и ням и глух
след сто изгърбени камили аз един божествен луд

3211. Ако не си излязла от средната възраст по-добре се запимавай със секс, вместо да си губиш времето с конкурса по Евровизията.
1212. За да се разбере английският му в неговото пеене, някои зрители го помолиха да го преведе с помощта на жестомимическия речник.

Какво да ти разкажа за живота си?
Преструвките ми свършиха отдавна.
Лъжите ме препъваха, но аз им вярвах
и раните си кърпех все по тъмно.

Да мене небето ми слезе
и в него си то ме зави.
А слънцето в мене залезе
и тялото то ми взриви.

Ще свърши изгревът във нечий поглед,
а слънцето по хълма ще притича.

Ще свърши изгревът във нечий поглед,
а слънцето по хълма ще притича.

Ще намотаем тези триста мили между нас
върху карданните ни валове в душите
и, с газ до дупка, с триста километра в час,
направо към небето ще политнем.

През цветните стъкълца на сънищата на стъклописите на душата те гледам. И хубава, аз двойно по-хубава така те виждам. И денят ми, обагрен от тях, върви към теб с походка лека на изплашена сърничка. Отблясъците цветни от тези фантастични стъклописи трепкат по лицето ти.